Нерон в нова светлина

Текст: Робърт Дрейпър; снимки: Ричард Барнс и Алекс Маджоли

Той убил две от съпругите си. Вероятно организирал подпалването на Рим. Но може би не е бил чак такъв злодей.

В подножието на връх Опио на хълма Есквилин в Рим - днес обществен парк, където младежи небрежно ритат топка, възрастни двойки разхождат кучетата си и случайни хора разпалват дървени въглища - лежи погребана част от най-големия дворец във Вечния град.

Името на палата е Домус Ауреа, или Златният дом, който Нерон издигнал за себе си. Когато налудничавият свят на 30-годишния император се взривил през 68 г. сл.Хр. и той заповядал на един роб да пререже гърлото му (въздъхвайки, както казват: „Какъв артист умира с мен!"), неговият дворец вероятно още не бил завършен. Следващите императори преустройвали сградата или я игнорирали, а през 104 г. Траян използвал стените и сводовете й като основа за своите прочути бани. През следващите 1400 години погребаният дворец потънал в пълно забвение.

Около 1480 г. няколко търсачи на древности започнали разкопки на връх Опио и открили нещо, което според тях били останките от Баните на Тит. Един от мъжете пропаднал през пръстта и се приземил в купчина отломки, с поглед нагоре към таван, все още покрит с пищни фрески. Велики ренесансови художници като Рафаел, Пинтурикио, Джовани да Удине се спускали в ямата, за да разгледат (и по-късно да претворят върху стените на дворците и във Ватикана) повтарящите се орнаментални мотиви, наречени по-късно „гротески" (от думата grotto - пещера, на каквато приличал дворецът). Продължилите разкопки разкрили нови чудеса: дълги коридори с колонади с изглед към някогашен просторен парк и изкуствено езеро; следи от злато и късове мрамор, добит в Египет и Близкия изток, които някога покривали стените и сводестите тавани; великолепна осмоъгълна зала с куполовиден покрив, построена цели 60 години преди завършването на прословутия Пантеон на Адриан.
Днес Домус Ауреа не е достъпен за посещения. Всеки ден идва екип, който се грижи за консервирането на фреските.

Римският архитект Лучано Маркети ръководеше работата в Златния дом до неотдавнашното си пенсиониране. Една сутрин той стоеше сред хладния подземен мрак в осмоъгълното помещение в източния край на дворцовия комплекс. Съзерцаваше сводестия осмостенен таван, 15 м от ъгъл до ъгъл, подсилен отвън от арките на прилежащите стаи, така че изглеждаше сякаш виси отгоре без видима опора. „Толкова е вълнуващо за мен - каза той тихо, сочейки към самоподдържащите се плоски арки над входовете. - Подобно архитектурно постижение никой преди не е виждал."
После въздъхна и измърмори една латинска фраза: Damnatio memoriae. Заличаване на паметта - това сполетяло както двореца, така и постиженията на неговия собственик.

Еволюцията в менюто

Текст: Ан Гибънс; снимки: Матийо Палей

Според някои специалисти трябва да се храним с меню от каменната ера. Ще се изненадате какво включва то.
В ниските равнинни части на боливийска Амазония е време за вечеря. Ана Куата Майто разбърква каша от банани и сладка маниока над огъня, който пуши на пръстения под на колибата със сламен покрив и се ослушва за гласа на своя съпруг, който се връща от гората с дръгливото си ловджийско куче.

През този януарски ден мъжът й Нате тръгнал преди съмнало с пушката и мачетето, за да стигне рано в старата гора на два часа път оттук. Там той тихо оглеждал горския свод за кафяви капуцини и приличащите на еноти коати, докато кучето му душело земята за миризмата на подобните на прасета пекари или червено-кафявите капибари. Ако извадел късмет, Нате можел да зърне една от най-големите порции месо в гората - тапирите с дълги хватателни зурли, ровещи за пъпки и филизи сред влажните папрати.

Вечерта обаче Нате се прибира от гората без месо. Той е на 39 години и е енергичен мъж, който изглежда не се предава лесно. Но когато най-сетне сяда да си изяде кашата от металното канче, се оплаква, че му е трудно да набави достатъчно месо за семейството си: две съпруги (нещо обичайно в племето) и 12 деца. Дървосекачите прогонват животните, а не може да лови риба в реката, тъй като буря отнесла кануто му.

Същата история чувам от всяко семейство в Аначере - общност от около 90 души от древното индианско племе цимане. Сега е дъждовният сезон, когато е най-трудно да ловуваш и да ходиш за риба. Повече от 15 000 индианци цимане живеят в стотина села покрай две реки в басейна на Амазония - около главния пазарен град Сан Борха, на 360 км от Ла Пас. Само че Аначере е на два дни път с моторно кану от Сан Борха и живеещите тук цимане все още набавят по-голямата част от храната си от гората, реката и своите градини.

Порцион гурме

Снимка: Ашли Гилбъртсън

С какво засищат глада си арни, хранителни и разнообразни от всякога. В САЩ готови ястия за армията се разработват в центъра „Натик Солджър Системс". Джийнет Кенеди, технолог по храните, казва, че всяка година се произвеждат 30 милиона порции по 1300 калории, с трайност до 36 месеца при 25°C. Според пенсионирания подполковник Дейвид Аксета през 1984 г. ястията били еднообразни и неапетитни. А днешните 24 вида вкусни гозби? „Огромно подобрение."миите по света? Качеството на войнишките порциони се подобрява.
Ако приемем, че „храната прави борбата" важи и за военните, то днешните армии са с несравнима мощ. Войнишките порциони са по-вкус

Разделеното кралство Тайланд

Снимка: Ашли Гилбъртсън

С какво засищат глада си армиите по света? Качеството на войнишките порциони се подобрява.
Ако приемем, че „храната прави борбата" важи и за военните, то днешните армии са с несравнима мощ. Войнишките порциони са по-вкусни, хранителни и разнообразни от всякога. В САЩ готови ястия за армията се разработват в центъра „Натик Солджър Системс". Джийнет Кенеди, технолог по храните, казва, че всяка година се произвеждат 30 милиона порции по 1300 калории, с трайност до 36 месеца при 25°C. Според пенсионирания подполковник Дейвид Аксета през 1984 г. ястията били еднообразни и неапетитни. А днешните 24 вида вкусни гозби? „Ог
Текст: Сет Майдънс; снимки: Джеймс Нактуей
След години на политически хаос в страната армията взе властта. Къде са корените на недоволството?

Съблазънта на парите може да охлаби хватката на традицията и преди три десетилетия именно тази сила разклатила стария социален ред на Тайланд. По време на икономическия бум, започнал през 80-те години, богатството заприиждало в страната с такава скорост, че само за едно поколение доходът на глава от населението се утроил. Столицата Банкок се превърнала в метрополия от небостъргачи, където моловете си съперничели за пространство с будистките храмове. Хора от селата се стекли в големия град в търсене на работа и разкъсали традиционните семейни структури.

Днес около 10% от 67-те милиона граждани на Тайланд живеят в Банкок. При наличието на асфалтирани пътища, електричество, мотоциклети и телевизори тайландските селяни са се превърнали в едни от най-заможните бедни хора на света, придобивайки академичния етикет „средна класа селяни".

Освен това възходът на благосъстоянието породил недоволство от зеещата пропаст между богати и бедни. В резултат тайландското общество преминава през историческа реорганизация, в която бедните класи, подбуждани от амбициозни политици, са тръгнали да търсят своя дял от просперитета и влиянието. Съюзените стари политически институции на Тайланд - дворецът, администрацията и съдът, обединени около военните - се съпротивляват и отстояват привилегиите на йерархичната система, която управлява и обществения, и частния живот.

Тази динамика доведе до драматичната развръзка на 22 май т.г., когато след седем месеца на растящо напрежение военните взеха властта с преврат. Властите наложиха вечерен час и рязко ограничиха свободата на словото и пресата. Водачите на сваленото правителство бяха арестувани или се скриха. На журналисти, политици и учени с мнение беше заповядано да се предадат.ромно подобрение."

Парад на нарисуваните слонове

Текст: Рейчъл Хартигън Шей; снимки: Шарл Фреже

На ежегодния фестивал в Джайпур, Индия, украсяването на дебелокожите животни е цяло изкуство.

Индийските кралски особи - и индуисти, и мюсюлмани - отдавна проумели, че властта се упражнява най-добре от гърба на слон. Кралете се явявали пред смаяните си поданици върху слонове, чиито бели бивници лъщели от злато и сребро, а по телата им се диплели коприна и кадифе. „Слонът, възкачен от крал, е сияен - прокламира един исторически ръкопис, - а кралят, възкачен на слон, е бляскав."

Днес туристите са крале и затова на Слонския фестивал в Джайпур, Раджастан, вместо процесия има поло със слонове, дърпаница със слонове и слонски конкурс за красота. Участниците в празника са работни животни, които през повечето дни пренасят туристи нагоре към Кехлибарения дворец - исторически паметник над града, който привлича посетители от цял свят. За годишния фестивал пременяват слоновете в най-изисканите им костюми. Миналата пролет фотографът Шарл Фреже замина за Джайпур, за да запечата слоновете в техния блясък. Направил снимките, но фестивалът бил отменен - както се твърди, защото защитници на правата на животните изразили опасения относно как се третират слоновете.

Индийците отдавна ги почитат. И това е оказало „огромна помощ" при опазването им - казва британската изследователка Рейчъл Дуайър. „В Индия са оцелели много повече слонове, отколкото в други азиатски страни." Слоноглавият бог Ганеша, който премахва препятствията, бива призоваван преди всяко ново начинание. Слоновете допринасят за излъчването на храмовете и даряват благословии на вярващите. За красивите жени се казва, че крачат със слонска походка.