В Притчата за пещерата Платон разказва за пещера, обитавана от затворници, оковани и държани неподвижно още от детството си. Единственото, което те можели да правят, е да гледат каменната стена пред себе си. Зад гърбовете им горял огън, а между тях и пламъкa имало пътека, по която се разхождали хора, носещи най-различни предмети на главите си. Затворниците наблюдавали техните сенки, без да знаят, че те са просто отражения, а не реалност и тази илюзорна картина създавала представата им за света.

Сетихме се за тази притча на прага на пролетта, когато започват безгрижните ни разходки в Морската градина, градът се изпълва с туристи, откриват се новите сезонни работни места и всичко изглежда някак по старо му безпроблемно. Това ли е обаче нашето “събуждане”? Въобще могат ли сезоните да определят събуждането ни? За нас то не е просто отърсване от зимната летаргия, слънчеви разходки край морето и щастието от разцъфващата пролет. То е състояние на духа, който осмисля света около себе си и не се страхува да поема своята собствена роля в него. Събуждането се реализира в онази смелост да напуснеш комфорта на познатото си съществуване и да разрушиш илюзиите, които си градил. То не е само лично преживяване, а може да се случи и на цял един град. Стига да не забравяме, че „Най-добрият град за живеене” е просто една рекламна кампания. Че за да станат тези думи реалност, а не бледо отражение на нашите желания, трябва постоянно да работим – за средата и върху себе си.

Защото единственият начин, по който може да се случи нашето събуждане, е чрез действие и осъзнаване на това, че ние сме тези, които изграждаме реалността, и всеки един от нас е важен за развитието на града ни.