Поничките без всякакво колебание могат да бъдат наречени интернационален кулинарен шедьовър. Кой знае защо ги свързаме с Америка /донати/. Те наистина се афишират като американско лакомство, но произходът им е европейски. За прародители на поричката се смятат холандските, които се приготвят за Рождество. Бухтичките са българската версия. Има бухтички с мая за хляб, със сода бикарбонат, с бакпулвер, сладки и солени, с пълнеж и без пълнеж, с всевъзможни глазури - с една дума, като при поничките. Класическите бухтички се пържат, но има и печени на фурна за любителите на здравословното хранене. Поничка с поничка и бухтичка с бухтичка не си приличат - всяка има различен вкус. Еклерите, разказва историята, са дело на готвач от свитата на Мария Медичи. Той я последвал във Франция, където пристигнала за да се омъжи за бъдещия крал Анри II. Пантерели /така се казвал въпросният готвач/ правел сладки и солени малки хапки от парено тесто, които дълго време били познати като "пантарелки".