35-годишната шпионка хвърля ръкавицата на Бриджит Джоунс, за да разкаже с много ирония за всичките си премеждия като служител на ЦРУ - обучението си във Фермата, секретните си мисии на Балканите и интимните си връзки в България. И да разголи ЦРУ, както никой не го е правил досега. Сензационната автобиография на Линдзи Моран разбуни духовете в САЩ, а сега предстои издаването й в много страни по света. Линдзи Моран постъпва в ЦРУ през 90-те. Завършва втора по успех Фермата и е изпратена със секретна мисия на Балканите. Несъгласна с фалшифицирането на данни от ЦРУ, за да се намери претекст за нападението над Ирак, и разочарована от колегите си - "сбирщина от кретени или банда акули", тя напуска Управлението. След това написва тази книга, в която без притеснение разказва за скрибуцащата машина на ЦРУ. За подобни неща не прощават. Линдзи Моран вече е персона нон грата за ЦРУ и повече никога няма да намери място в него. Но тя ни най-малко не се притеснява от това. Вече има световен бестселър и е автор на най-четените издания в САЩ. Щастливо омъжена е, а преди няколко месеца роди момче. Като агент на ЦРУ територията й на действие е Балканите. Преди това американката е два пъти в България. Първият път през 1994-5 г. като преподавателка по английска литература в Американския колеж в София. Вторият път през 1997-8 г., когато посещава България като Фулбрайтов стипендиант. Но като агент център на работата й е Скопие, където е под прикритието на дипломат. В интригуващата си и забавна книга Линдзи Моран описва и интимните си връзки с двама българи. За България в автобиографията си тя пише с много симпатия и обич, но и с реалистичен, критичен поглед. Книгата е любопитна не само заради "българската следа" в нея и вдигането на завесата за много тайни, свързани с шпионстването, методите на ЦРУ за вербуване и безумията на реалния американски шпионаж. Написана е забавно и със свежо чувство за хумор, което накара някои критици да я сравнят с романите за Бриджит Джоунс. "Наречете ме наивна - пише Линдзи Моран, - но като момиче гледах филмите за Джеймс Бонд и четях жадно "Агент Хариет" и исках, като порасна, да стана таен агент. Подобно на много други деца, когато станах зрял човек, не се отказах от моите шпионски мечти. Така че бидейки светлоока, с идеалистично колежанско образование, аз изпратих мое резюме до ЦРУ. Баща ми, когото тайно подозирах, че е агент, ми каза, че не съм техният тип. Това само ме направи още по-решителна. Постъпването ми в ЦРУ само по себе си е история. Пишках в толкова много епруветки, колкото не можете да си представите, и почти бях заклеймена като човек със сексуални отклонения от щатния психолог. Минах през детектора на лъжата, където предишният кандидат, както се твърди, си признал, че е нарязал жена си на парчета и я заровил в мазето. Междувременно на моите съквартиранти започнаха да им се привиждат правителствени агенти, които се крият наоколо и разпитват за моето минало. Най-накрая успях: започнах обучението си като служител под прикритие на ЦРУ. Агент. Учеха ме да троша коли в бариери с 60 мили в час. Да скачам от самолет с товар, прикрепен към тялото ми. Да се спасявам при разпит, да пътувам под чуждо име, да обърквам преследвачите ми. Нещото, на което не ни научиха, беше как да се срещаш с момче, докато го лъжеш с какво се изхранваш, къде живееш и каква е истинската ти самоличност. Това трябваше да си го измислям сама. Но аз преминах през всичко това победоносно (с изключение на частта за срещите), за голямо учудване на баща ми. След това ме изпратиха в чужбина. И тогава започна истинското забавление... и аз започнах да разбирам, че да си агент няма нищо общо с онова, което ми се щеше да бъде."