Изданието се посвещава на 120-годишнината от рождението на поета

Емануил Попдимитров (1885-1943) е един от талантливите български поети през първата половина на ХХ в., развивал се под влиянието на символизма наред с Лилиев, Траянов и Ясенов.
Любовта в поезията на Емануил Попдимитров често е трагична, белязана от раздяла или смърт. Но не липсва и ведър оптимизъм, усещане за вятър в платната, окриленост от любовта. Поетът създава нежни, красиви и запомнящи се образи. Сълзите на любимата са перли чисти, а ликът на лирическия герой се отразява в тях. Любовта е блян за слънце и светли лъчи, но брезите са бледи, а облаците ронят сълзи. Емануил Попдимитров е майстор и на великолепни балади за невъзможната любов. Изданието включва популярни, забравени и непубликувани стихове, изграждащи един поетичен свят, изпълнен с красота и трагизъм, с болка и топлота, с извисяващи и пречистващи чувства.