„Годините” е смела и експериментаторска творба, търсеща нови измерения на романа. Смята се за една от най-реалистичните творби на Улф, която не внушава абстрактни идеи за вселената, битието, а носи тежкия отпечатък на времето, в което е написана.

Вирджиния Улф представя историята на семейство Парджитър – типични представители на средната класа и проследява три поколения от английското семейство като прескача волно във времето. И макар романът да не е семеен портрет, нито семейна сага, той разказва историята и личната съдба на всеки един член в огромното семейство; за техните моменти на близост и отчуждение, тревоги и триумифи, белязани от ритъма на лондонските улици в началото на ХХ век.

Героите в този роман идват и си отиват, срещат се, разговарят, мислят, мечтаят и остаряват в един продължителен ритуал на живота. Децата на семейство Парджитър търсят своето място в свят на бързи и внезапни промени. И докато героите преминават през своите ежедневни неща, те се опитват да разберат смисъла на живота. Въпросите, които задава Вирджиния Улф в романа са: Какво представлява времето и дали има въздействие върху нас? Може ли човекът да влияе върху времето? Можем ли да опознаем другите, ако не познаваме себе си?

Специфично за романа е, че не следва една линия на развитие, а постоянно се променя, разнообразява, подчертавайки своето наративно прекъсване. Авторката определя творбата си като роман-есе и твърди, че в „Годините” се опитва да постигне синтез между поетичното, духовното пространство и материалния свят. Амбицията на Улф е да създаде не само роман, но и политически трактат, феминистки опус, есе, размисли за секса.