Високи води


Текст: Лора Паркър; снимки: Джордж Стайнмец
Цената на климатичните промени расте и идва време Флорида да плати своята сметка. Различни мерки ще спечелят време, но ще спасят ли Маями?

Франк Беренс, търговски представител на холандска инвестиционна компания, която съзира в климатичните промени печалба вместо загуби, угаси двигателя на 6,5-метровата моторница „Хърикейн“. Продължихме по инерция през мътната вода към средата на ез. Моули в Северен Маями Бийч.

Не бих го нарекла райско кътче.

Подобно на много други във Флорида, езерото дължи появата си на каменна кариера. През изминалите години то е било домакин на състезания с лодки, плувен басейн за ламантини и декор на телевизионния сериал от 60-те години „Флипър“. Неотдавна, сякаш за да подчертаят нетрайния характер на географията на Южна Флорида, двама инвеститори бяха обмисляли идеята частично да засипят езерото, за да построят жилищни сгради. Беренс рекламира плаващо селище от 29 изкуствени частни острова, всеки от които ще има луксозна вила с четири спални, пясъчен плаж, басейн, палми и пристан с капацитета да приеме 25-метрова яхта. Цената за един брой: 12,5 млн. долара.

„Дъч Докландс“, фирмата на Беренс, е придобила правата върху езерото и предлага островите като лек за богаташи срещу климатичните промени. Що се отнася до покачването на морското ниво – ами, това им е хубавото на плаващите домове. Островите ще бъдат закотвени за дъното на езерото с телескопични връзки, подобни на тези, които позволяват на плаващите нефтени платформи да оцелеят и при най-свирепите урагани.

Проектът за плаващо селище е част от трескавия строителен бум, подхранван от богати южноамериканци и европейци с много пари в брой, който преобразява силуета на Маями. От лодката можехме да видим крановете, изпълващи небето покрай бариерния остров Съни Айлс, където последната мода е крещящият лукс. В рамките на пазар за недвижима собственост, който възхвалява разточителството – например струващата 560 млн. долара Порше Дизайн Тауър с прозрачни асансьори за автомобили, спиращи на всеки етаж, – вероятно е било неизбежно най-голямата заплаха за съществуването на Южна Флорида да се използва като рекламна стратегия.

Ще промени ли папата Ватикана?


Текст: Робърт Дрейпър; снимки: Дейв Йодър
Акцентът на папа Франциск върху помощта за бедните за сметка на налагането на доктрината породи радост и тревога сред католиците.

Когато около 7000 възторжени непознати го виждат за първи път на обществена сцена, той още не е папа, но – като шаваща в пашкула си пеперуда – у него вече има нещо поразително. В покрития стадион „Луна парк“ в центъра на Буенос Айрес, Аржентина, католици и евангелисти са се събрали на общоцърковно събитие. От сцената пасторът призовава архиепископа на града да се качи и да каже няколко думи. Публиката реагира с изненада, тъй като отправилият се към подиума мъж часове наред е седял отзад като съвсем обикновен човек. Макар да е кардинал, той не носи на гърдите си традиционния кръст, а само черна свещеническа риза и блейзър – на вид обикновен свещеник, какъвто бил десетилетия по-рано. Изглежда мършав и възрастен, със строго изражение и в този миг преди девет години би било трудно да си представим, че един ден този скромен и мрачен аржентинец ще стане известен по целия свят като лъчезарен и харизматичен човек.

Започва да говори – първоначално тихо, но уверено – на родния си испански. Няма нищо написано. Архиепископът не споменава времето, когато подобно на много латиноамерикански свещеници гледал на евангелисткото движение пренебрежително – като на ескуела де самба: нещо несериозно, напомнящо на репетициите в школа по самба. Вместо това най-влиятелният аржентинец в Католическата църква – която претендира, че е единствената истинска християнска църква – заявява, че Бог не обръща внимание на подобни разделения. „Прекрасно е – казва той, – че братята са се обединили и че се молят заедно. Прекрасно е, че никой не е изпречил своята история на пътя на вярата; че сме различни, но че искаме да бъдем – и вече започваме да бъдем – помирени в своето разнообразие.“

С разперени ръце и внезапно оживило се лице, той призовава Господ с разтреперан от жар глас: „Отче наш, разделени сме. Обедини ни!“

Хората, които познават архиепископа, са удивени, тъй като неговото непреклонно лице му е спечелило прякори като „Мона Лиза“ и Каруча („Муцуна“, защото прилича на булдог в челюстта). Но през този ден се случва още едно паметно нещо – веднага след като свършва с речта си. Както е на сцената, той бавно се отпуска на колене и призовава присъстващите да се помолят за него. След кратка пауза те го правят, начело с един евангелистки пастор. Образът на архиепископа, коленичил сред по-нисшите от него – едновременно смирена и величава поза, – ще се появи по първите страници в Аржентина.

Вечните богатства на България


Луксозно колекционерско издание с твърди корици. Продава се само по интернет с предварителна заявка. Не се разпространява в търговската мрежа. 288 страници, формат 215 х 280 мм

 Цена с включена доставка: 40 лв.  Цена за абонати: 24,95 лв.

Купи "Вечните богатства на България" онлайн

Цена с включена доставка + годишен абонамент за списание National Geographic България: 59,95 лв. 

Купи "Вечните богатства на България" + абонамент за National Geographic България 

ПОДАРЪК с всяка покупка: специалното издание "100 най-добри снимки"

 Десет години, а всъщност цяла вечност!

Специалното колекционерско издание е посветено на 10-годишния юбилей на списанието в България, но разказва за хилядолетните богатства на нашата родина. Златото на траките, мистериите на родопските светилища, красотата на българската природа, древните и вечно млади наши градове - 21 статии и 288 страници са събрали на едно място емблематични материали, публикувани в National Geographic България от 2005 година насам.

Вземи България в ръка!

Красимир Друмев

Главен редактор, сп. National Geographic България

Луксозното колекционерско издание "Вечните богатства на България" съдържа 21 статии, публикувани в National Geographic България от стартирането на списанието през ноември 2005 година до днес:

    История в мозайки, януари 2008 г.
    Аромат, който не остарява - розовото масло в България, май 2008 г.
    Белият Дунав, зелените острови и птиците от Червената книга, юли 2009 г.
    Бъди като Балкана - на гости у каракачаните, септември 2009 г.
    Вековните градежи на Колю Фичето, март 2011 г.
    Българските занаяти, май 2011 г.
    Перперикон - мистерията на родопските светилища, юни 2011 г.
    Дворецът в Балчик, юли 2011 г.
    Бялото злато на Черно море - бургаските солници, август 2011 г.
    В търсене на чудото - култът към светите места, септември 2011 г.
    Липсващото звено в древното злато на България, декември 2011 г.
    Белоградчишсите скали, януари 2012 г.
    Деветашката пещера, май 2012 г.
    Добруджа - земята, която ни храни, септември 2012 г.
    Витоша - позната и непозната, октомври 2012 г.
    Родопските светилища, юни 2013 г.
    Преди Созопол, септември 2013 г.
    Зограф - българската обител на Атон, април 2014 г.
    Дорково - порталът към балканския плиоцен, юни 2014 г.
    Когато София беше Сердика, август 2014 г.
    Пловдив - уникалните богатства на древния и млад град, септември 2015 г.

За повече информация или за да получите код за отстъпка: 0800 12321; 02 4016 849; abonamenti@sbb.bg

Изданието се продава само по интернет с предварителна заявка до 15.10.2015 г. Всички заплатени до тази дата издания ще бъдат доставени с куриер в периода  30.10.2015 г. 10.11.2015 г.

С всяка покупка на специално колекционерско издание "Вечните богатства на България" или на специално колекционерско издание + годишен абонамент за National Geographic България се получава и подарък: специалното издание "100 най-добри снимки".

Южните острови Лайн


Текст: Кенеди Уорн; снимки: Брайън Скери
Подводният рай в една отдалечена част на Тихия океан ще бъде защитен благодарение отчасти на проекта „Девствени морета“ на National Geographic.

"Ако някое извънземно имаше само един ден на Земята и искаше да види коралов риф – казва изследователят на National Geographic Енрик Сала, – щях да му покажа атола Милениум.“

Това, което пришълецът би видял, е част от може би най-непокътнатия архипелаг в Тихия океан: пет отдалечени острова, наречени Карълайн (известен повече като Милениум), Флинт, Восток, Молден и Старбък, познати заедно като Южни острови Лайн.

Водите край тези ненаселени късчета земя, разположени на около 2400 до 3400 км южно от Хаваите, са сред последните наистина диви места насред този свръхексплоатиран океан.

Сега районът ще бъде защитен. Правителството на Кирибати наскоро обяви зона, забранена за риболов, широка 12 морски мили около всеки от островите – това е част от инициативата, ръководена от морския еколог Сала, и от проекта на National Geographic „Девствени морета“ с цел документиране и опазване на останките от най-малко увредените морски екосистеми на планетата. Създаването на морски резерват при Южните острови Лайн е нещо, на което Сала се надява, откакто водил една експедиция до района през 2009 г. „Тези острови ни помагат да разберем какво означава „непокътнат“ – казва той. – Във всяко едно отношение – гъстота на коралите, рибна биомаса, брой на висшите хищници, биоразнообразие – тяхната екологична история е удивителна.“

Агонията на Аралско море


Текст: Марк Синот; снимки: Каролин Дрейк
Аралско море се славело като един от най-големите затворени водни басейни на планетата. Днес упадъкът му служи като приказка с поука.
"Ето как изглежда краят на света“ – казва Юсуп Камалов, посочвайки покритата с кора пустиня, простираща се пред нас. „Ако някога настъпи Армагедон, хората от Каракалпакстан ще са единствените оцелели, защото ние вече живеем в него.“

От високото ни място на тази песъчлива скала в Северен Узбекистан гледката би могла да е към всяка една пустиня по света, ако не бяха купчините раковини и няколкото изоставени риболовни кораби, ръждясващи в пясъка. Това място някога представлявало нос на полуостров, вдаден в Аралско море, което до 60-те години на XX в. било четвъртият по големина в света вътрешен воден басейн, покриващ 67 000 кв.км площ. Зад нас се намира град Муйнак – преди процъфтяващо рибарско селище с голяма консервна фабрика, която чак до 80-те години на XX в. преработвала хиляди тонове риба годишно. Преди 50 години южният бряг на Аралско море бил точно на мястото, където стоим; сега отстои на 90 км от нас в северозападна посока.

Камалов ме доведе тук да видя какво е останало от някога щедрото море. Той е 64-годишен старши изследовател по вятърна енергия в Узбекистанската академия на науките. Освен това е и активист за защита на околната среда, председател на Съюза за защита на Аралско море и Амударя. Набит, с развяваща се грива от бели коси, Камалов произхожда от влиятелна узбекска фамилия: баща му бил известен историк по съветско време, а дядо му бил последният избран хан на полуавтономната република Каракалпакстан, преди тя да се превърне в част от Узбекската ССР през 30-те години на XX в.

В страната му все още няма нито една вятърна ферма, но това не е помрачило ентусиазма на Камалов по отношение на професията, която е избрал. Дотолкова е обсебен от вятъра, че си е построил два делтапланера, с които лети от един местен хълм, за да изучи по-добре въздушните течения.

„Искам да познавам вятъра като птица“ – казва той. Но интересите му се простират до всички аспекти на околната среда и той отдели време от проучванията си, за да ми покаже останките от някогашния огромен воден басейн, изпълнен с живот, както и нещо по-зловещо – това, което оттеглящите се води оставили след себе си.

Очите на буболечките


Текст и снимки: Мартин Егерли
Окото е орган с върховно съвършенство. Авторът питае силен интерес към еволюцията, а очите са развили изумителни адаптации с течение на времето.

Окото е орган с върховно съвършенство. Питая силен интерес към еволюцията, а очите са развили изумителни адаптации с течение на времето. Тази еднодневка е мъжки с т.нар. тюрбанови очи – силно уголемени очи отгоре на главата му с формата на тюрбан. Мъжкият използва очите си, за да се оглежда за силуета на женска в приглушената светлина на смрачаване. Дори няма функционираща уста. Ако живеете само един ден, както е при възрастните мъжки, не ви е нужно да се храните. Но са ви нужни огромни очи, за да намерите женска, преди да умрете.

Аз изследвам рака, но работя и като научен фотограф под псевдонима „Микронавт“. „Микро“, защото се специализирам в заснемането на много малки обекти, използвайки сканиращ електронен микроскоп в Училището по приложни науки в Мутенц, Швейцария. „Навт“ е защото се чувствам като астронавт със скенера, като обикалям наоколо и правя открития. Скенерът създава черно-бели изображения, които могат да ми отнемат седмица, за да ги оцветя. Такива изследвания имат не само научна значимост, но са и изключително красиви.