NATIONAL GEOGRAPHIC- брой 12/2012
Още от поредицата National Geographic
Четенето не е възможно на моделите Kindle с eInk екран, защото Amazon.com не поддържат съвместимост с тази технология.
Известно изключение има за таблети Kindle Fire, на които може да бъде инсталиран софтуера BlueFire reader, а кратко ръководство може да прочетете тук.
еКнига, еСписание - това е файл, съдържащ текст, шрифтове, изображения, хипервръзки, видео или звук. Текстът е форматиран по начин познат от печатните издания.
Библио.бг разпространява изданията във формати .ePub и/или .PDF
"Прочети откъс" - натискайки този бутон, вие добавяте файл с откъс от съдържанието на изданието в "Моята библиотека". Това е мястото, от където може да свалите файла и да го отворите на своето устройство.
"Поръчай" - натискайки този бутон, вие добавяте изданието в своята "Кошница" с продукти за плащане. От там може да изберете начин на плащане и да платите. В зависимост от начина на плащане, вашите издания ще бъдат налични за четене в "Моята библиотека" веднага или след извършване на плащането от вас към Библио.бг
Издания с цена 0 стават моментално достъпни, с натискането на бутон "Поръчай", в "Моята библиотека".
Начините за плащане са: С директно въвеждане на Кредитна карта, ePay, EasyPay, PayPal, банков превод, ваучер със стойност.
DRM: е система за контрол на достъпа до електронните издания. Това е изискване на някои от издателствата свързано с разпространението. Книгите, които имат DRM са означени със знак "DRM". Повече за DRM тук
* при възникнали въпроси свързани с достъпността на закупените издания се свържете с нас на оставените контакти
Четете в този брой:
Калоян и Балдуин
Текст: Калин Йорданов и Никола Ляпчев
Бурните събития на Балканите и Европа в началото на XIII в. открояват две силни, противоречиви личности, срещнали се в съдбовен сблъсък край Адрианопол през април 1205 г.
Над смълчаното бойно поле край Адрианопол априлският залез осветява съдбоносната среща на двама мъже. Пред българския цар Калоян е коленичил плененият латински император Балдуин. Завършила е битка на владетели от двата края на християнския свят. Дългата, кръвопролитна българо-латинска война ще приключи години по-късно при техните наследници. Полето край Адрианопол свързва съдбите на две могъщи и противоречиви личности, чиито пълнокръвни образи често остават зад маската на историческото клише.
Тунелите на Газа
Текст: Джеймс Верини; Снимки: Паоло Пелегрин
Тунелите на Газа са жизненоважни за подземната икономика, но са и смъртоносен капан. Те са символ на изобретателността и на мечтата за свободно придвижване.
Докато този материал се подготвяше за печат, конфликтът в Газа ескалира. Хамас и други групировки засилиха ракетния обстрел по Израел и израелските защитни сили насочиха атаки по въздух и вода към Газа, чиито цели са централата на Хамас, обекти с ракети и друго въоръжение, правителствени сгради и медийни центрове. Израел предприе и масирани бомбардировки на тунелите на контрабандистите в Рафа.
Добър газ, лош газ
Текст: Мариан Лавел; Снимки: Марк Тийсън
Горите ли природен газ, ще стоплите дома си. Оставите ли го да изтича от кладенците, разработвани чрез фракинг, или от топящия се лед, ще стопли цялата планета.
Горите ли природен газ, ще стоплите дома си. Оставите ли го да изтича от кладенците, разработвани чрез фракинг, или от топящия се лед, ще стопли цялата планета. Последните слънчеви лъчи се процеждат през заснежените смърчове покрай езерото Голдстрийм близо до Феърбанкс, Аляска. Застанала върху замръзналото езеро, Кейти Уолтър Антъни е вперила поглед в черния лед и белите мехурчета в него. Малки и големи, в множество пластове, те се простират във всички посоки. Уолтър Антъни, еколожка в Университета на Аляска във Феърбанкс, хваща тежък прът за разбиване на лед. Един дипломант държи запалена клечка над един голям мехур. Уолтър Антъни забива пръта в него. Газът, излитащ от кухината, се запалва спуф! и я стряска.Моята работа е най-опасна обикновено се запалвам казва тя с усмивка.
Пламъците потвърждават, че мехурчетата съдържат метан основната съставка на природния газ. Като ги брои и измерва, Уолтър Антъни се опитва да изчисли колко метан се отделя от милионите езерца, които понастоящем заемат почти една трета от района на Арктика. През последните десетилетия арктическата област се затопля много по-бързо от останалата част от планетата и с топенето на замръзналия подпочвен слой старите езера са се разраснали и са се образували нови. Метанът излиза на мехурчета от калните им дълбини по начин, който е трудно да се измери, докато първият прозрачен есенен лед не улови в моментна снимка емисиите от цялото езеро. Уолтър Антъни върви по този лед в Аляска, Гренландия или Сибир. Някои езера, казва тя, иматгорещи точки, където метанът бълбука толкова силно, че никога не се образува лед и там остават отворени дупки.От една малка дупка могат да се отделят по 1030 литра метан на ден и това продължава през цялата година казва тя. После човек осъзнава, че има стотици дупки като тази, в милиони езера.
Майстори на екстаза
Текст: Дейвид Стърн; Снимки: Каролин Дрейк
Те са шамани избрани от духовете да изцеляват телата, умовете и душите и броят им расте
Нергуи стоеше в средата на стаята, поклащаше се наляво-надясно и напяваше със затворени очи, стиснал сноп пъстри платнени ленти. Гласът му беше дрезгав, а мелодията монотонна:О, велико синьо небе, което си мое одеяло, ела при мен. Наргуи е боо, както монголците наричат мъжете шамани. Той вярва, че е посредник между видимия свят и скритото царство на духовете и боговете. Подобни мистични фигури възраждат старите традиции в цяла Монголия, Централна Азия и Сибир и срещат отзивчива публика за своите харизматични ритуали. След медитацията и заклинанията Нергуи изпадна в транс моментът, в който духът от невидимия свят свободно ще проникне в тялото му. О, дух мой, бих яздил десет монголски крави, за да те видя. Моля те, нека златната кукувица ме отведе до духа. Осмина се бяхме събрали около него, седнали на табуретки и пружинени легла, подредени покрай стените на едностайната дървена колиба на Нергуи. В средата на ноември температурата навън беше -12ºС. Беше малко след обядчасът на коня според китайския зодиакален часовник. За Нергуи най-доброто време да тръгне на отвъдно пътуване е пладне. „Небе на вълка, моля те, помогни ми. Дошъл е човек в нужда със смирено сърце. Велико небе, моля те, ела. Нергуи е мършав, невзрачен човечец с отегчен поглед. Беше брадясал и носеше убитокафяв дел традиционна монголска роба с жълт пояс и син копринен шал около врата. Изпод робата се подаваха избелели сини панталони от рипсено кадифе и беше обул специални шамански ботуши от кожа на северен елен. Той е дархад една от местните етнически групи в северна Монголия, близо до руската граница. Дархадите, които наброяват около 20 000 души, са запазили традиционния си номадски живот. Официалната работа на Нергуи, така да се каже, е да се грижи за своите крави, кози, овце и коне. Освен това дархадите практикуват шаманизма в една от най-чистите му форми като неразделна част от живота си. Изолираността на района обяснява защо почти нищо не се е променило.
Още електронни списания
Информация за избраното списание
Информация за книгата:
Ревю
Когато дебютира през октомври 1888 г., списание National Geographic е строго научно издание, отразяващо интересите на малка група читатели, предимно учени. Между консервативните, скучни кафяви корици няма фотографии, а само тясно специализирани статии, дискутиращи теми като „Географските методи в геоложките проучвания", „Класификация на географски форми според произхода им" и „Голямата буря от 11-14 март 1888 г.".
Повече от век по-късно National Geographic, вече с жълта рамка на корицата, всеки месец разкрива света на географията в широкия му смисъл пред милиони абонати от цял свят. С помощта на изчерпателни и актуални статии, а също и с легендарни фотографии и карти списанието отразява и интерпретира динамичните световни промени, пречупени през призмата на личния опит.
Метаморфозата на списанието, започната от първия му главен редактор на пълно работно време - Гилбърт Х. Гроувнър, - е дооформена от десетилетия усъвършенстване и технологичен прогрес. Гроувнър, който заема поста през 1899 г. и остава на него 55 години, осъзнава, че ключът към увеличаването на членовете на Националното географско дружество е „да превърне списанието му от издание, пълно със скучни географски факти, в средство за разпространение на живата, пулсираща, вълнуваща истина за невероятния свят, в който живеем".
Едно от първите неща, които Гроувнър въвежда, е употребата на разказ в първо лице, както и разбираем, ясен стил. От 1910 г. нататък за списанието стават характерни нарастващият брой черно-бели и цветни фотографии, както и изключително правдоподобните илюстрации от щатни художници, а на корицата му се появява рамка от дъбови и лаврови листа, жълъди и полукълба, която остава неговата запазена марка през следващите шест десетилетия.
Гроувнър не само въвежда промени в списанието, но и се бори да запази онези негови аспекти, които счита за уникални. Той се противопоставя на ранните опити за промяна на името National Geographic, за преместването на редакцията му в Ню Йорк и за пускането му на пазара чрез абонамент и директни продажби.
„Комбинацията между членството в Дружеството и списанието ще привлича хората по-силно, отколкото абонаментът за списанието само по себе си", предсказва Гроувнър през 1900 г. И се оказва прав. Тиражът на списанието, както и броят на членовете на Националното географско дружество се увеличават от 1400 през 1899 г. до 74 000 през 1910 г., а през 1920 г. броят им вече достига 713 000.
През 20-те и 30-те години на XX в. читателите на National Geographic стават свидетели на редица новости в научните изследвания и цветната фотография. „Целият свят вече гледа как живеят останалите по света", пише журналистът от списанието Мейнард Оуен Уилямс през 1921 г., десет години преди рекордната му експедиция, при която прекосява Азия с мотор от Средиземно до Жълто море. През 30-те години на XX в. фотоапаратите Leica и фотографските ленти Kodachrome предоставят на списанието средство, което пренася далечните земи в домовете на читателите.
Под вдъхновеното редакторство на синa на Гроувнър - Мелвил Бел Гроувнър, който оглавява списанието от 1957 до 1967 г. - National Geographic отразява изблика на оптимизъм и идеализъм, характерни за 50-те и началото на 60-те години на миналия век. По-висококачествените ленти и преходът към нови печатни технологии спомагат за забележително по-живите цветове на фотографиите в изданието. Септемврийският брой от 1959 г. и цветната фотография на самолет от американската армия слагат началото на цветните корици на списанието.
През 60-те години космическите изследвания разкриват нови хоризонти пред читателите на National Geographic. Списанието издава и карти приложения, които за пръв път показват върховете и падините по океанското дъно така, сякаш водата е била източена. През същото десетилетие излиза първият изцяло цветен брой на списанието, започва и постепенното отстраняване на рамката от дъбови и лаврови листа от корицата, за да изпъкнат фотографиите. Броят на членовете на Националното географско дружество скача от 3 милиона през 1962 г. до 6,4 милиона през 1969 г.
През 70-те години ръководството на редакцията на списанието подлага на преразглеждане политиката, установена още в ранните му години: „Списанието публикува само материали с позитивен характер за която и да е държава или народ, всички неприятни или прекалено критични теми са нежелателни." Редакторът Гилбърт М. Гроувнър, внук на първия главен редактор на National Geographic, както и неговите наследници насърчават отразяването на спорни въпроси и проблеми като замърсяванията с химикали, ядрената енергетика, нелегалната търговия с животни и човешката еволюция.
Технологичният напредък през последните три десетилетия направи възможни различни нововъведения като например карта притурка, разкриваща уникален поглед върху Съединените американски щати с помощта на сателитни снимки, както и близки кадри от света на клетките и атомите, живота в дълбините на океана и чудесата на Космоса. National Geographic продължава да отразява системно темата за околната среда, особено с издаването на специалния брой, посветен на сладката вода, през 1993 г.
Днес излизащото вече повече от век списание, което се чете във всички страни по света, се издава на английски и на още 29 други езика, в това число японски, испански (за Испания и Латинска Америка), италиански, гръцки, иврит, френски, немски, полски, корейски, португалски (за Португалия и Бразилия), датски, шведски, норвежки, холандски, китайски (традиционна писмена система), фински, тайландски, турски, чешки, унгарски, румънски, руски, хърватски, индонезийски, български, словенски и сръбски.
През годините списание National Geographic е наложило стандарт за качество в журналистиката, фотографията и картографирането. През 2000 г. то спечели наградата National Magazine Award за цялостни постижения - най-престижната награда в бранша. През 2005 г. изданието спечели National Magazine Award за най-добър очерк, а през 2006 г. уебсайтът на National Geographic http://www.ngm.com/ спечели National Magazine Award за цялостни постижения онлайн.
То е много важно за нас, затова може да ви бъдем от полза като ви дадем следните насоки:
Резюме: Моля опишете вашето общо впечатление от продукта в няколко думи.