NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 10/2013

-20%
е-списание - NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 10/2013

Още от поредицата National Geographic

NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 10/2013

(3.25 от 4 гласа)











  • Формат: PDF
  • Защита: Adobe DRM
  • Указания за четене. Виж
  • Съвместимост за четене. Виж (Не e за Kindle)
  • Как да купя е-списание? Виж
Файлът е съвместим за четене на всички съвременни електронни четци за книги с eInk екран, таблети с операционна система Android, Windows и iPad. На персонални компютри с Windows и Apple Mac.

Четенето не е възможно на моделите Kindle с eInk екран, защото Amazon.com не поддържат съвместимост с тази технология.

Известно изключение има за таблети Kindle Fire, на които може да бъде инсталиран софтуера BlueFire reader, а кратко ръководство може да прочетете тук.

Силата на фотографията

 
Текст: Робърт Дрейпър
Снимките на National Geographic доказват, че фотографията има значение – днес повече от всякога.
 
Трийсет и четири години преди раждането на това списание датският философ Сьорен Киркегор горчиво пророкувал банално бъдеще за тепърва набиращото популярност изкуство на фотографията. „С дагеротипа всеки ще може да има свой портрет - нещо по-рано достъпно само за видните личности - отбелязал той. - В същото време се прави всичко, за да изглеждаме всички еднакво, така че ще ни трябва един-единствен портрет."
Националното географско дружество не се заело да проверява тезата на Киркегор - поне не веднага. Неговата мисия била да изследва - а сивите страници на официалното му издание не представлявали пиршество за погледа. Години щели да минат, преди изследователите на National Geographic да започнат посредством фотоапарата да възпроизвеждат в списанието онова, което днес е основният източник на неговата слава: фотографски разкази, които могат да променят възприятията, а в най-добрия случай - и самия живот.
 
 
Цената на скъпоценното
 
 
Текст: Джефри Джетълмен; снимки: Маркъс Блийсдейл
Минералите в нашите електронни устройства са породили неописуемо насилие в Конго.
 
Първото дете войник изниква от храстите, стиснало калашник в едната си ръка и шепа свежи пъпки от марихуана в другата. На лицето на момчето, може би на 14 или 15, е цъфнала широка, тъповата и пакостлива усмивка, все едно току-що е откраднало нещо - което вероятно е така, а на главата си носи женска перука с фалшиви плитки. За броени секунди още десетина въоръжени до зъби подрастващи, облечени в парцаливи камуфлажни дрехи и мръсни тениски, преграждат червеникавия черен път пред нас.
Това се случва по пътя към Бави - контролирана от бунтовниците златна мина в дивите източни покрайнини на Демократична република Конго. Конго е най-голямата държава в Субсахарна Африка и на теория е една от най-богатите. Притежава диаманти, злато, кобалт, мед, калай, тантал и какво ли още не - природни ресурси на стойност трилиони долари. Само че заради войната всъщност е една от най-бедните и изстрадали страни в света. Контролираните от милициите мини в Източно Конго захранват със суровини най-големите електронни и ювелирни компании в света и в същото време подклаждат хаоса. Вашият лаптоп или фотоапарат, компютърна игра или златна огърлица може би крият в себе си късче от болката на Конго.
 
Топенето на ледниците
 
 
Текст: Оливия Джъдсън; снимки: Кристиян Зиглер
Очакваме от ледниците да напредват или да се отдръпват с ледникова стъпка. Сега обаче буквално изчезват пред очите ни.
 
Ледниците са диви зверове. В нашето прединдустриално минало сме се страхували от тях като от вълци. До края на XIX в. станали туристически атракции; в Швейцария било възможно да се влезе в Ронския ледник през тунел, който всяко лято бил наново прокопаван край хотел „Белведере". По същото време вече сме били започнали да създаваме свят, в който може би един ден няма да има място за ледници. Засега обаче те си остават зверове.
Те дишат. На голяма височина по ледника снегът се трупа, за да се превърне в лед, който се топи в челото му. „През зимата ледникът поема въздух, а през лятото издиша" - казва геологът Матиас Хус от Фрибургския университет в Швейцария. През август една четвърт от водата, която се влива в Рона, идва от топенето на ледниците.
 
Северна Корея
 
 
Текст: Тим Съливан; снимки: Дейвид Гутенфелдър
Нищо не е такова, каквото изглежда. Гледките може да са нагласени - но хората са истински.
 
Монасите ни последваха до паркинга навън. Беше хладна есенна утрин и в храма Рьонгтонг - комплекс от будистки светилища на хълм край севернокорейския град Кесонг - цареше тишина. Преди векове Кесонг бил дом на корейските царе, а Рьонгтонг бил оживен религиозен център. Тази сутрин обаче храмът беше пуст. Нямаше звън на камбани, нито поклонници, които да кадят тамян - само двама монаси в сиви роби крачеха през комплекса с показно спокойствие. От високоговорителите по празната главна улица на града долу гърмяха песни във възхвала на Ким Чен Ун - младия мъж, когото севернокорейците днес наричат Върховен лидер.
С фотографа Дейвид Гутенфелдър бяхме дошли в храма заедно с нашите пазачи - тревожните правителствени бюрократи, които съпровождат чуждите репортери където и да отидат в Северна Корея. Правя кратко интервю с един монах и надлежно записвам в бележника си няколко баналности. „Будизмът помага на хората да бъдат ведри, чисти и честни" - казва той.
Будистки храм в Северна Корея би бил най-естественото място, където един журналист да попита за свободата на вероизповеданията. Според изследователите шестте десетилетия диктатура на едно-единствено семейство на практика са смазали организираната религия. Но знаех, че ако бих попитал и ако някой от монасите дори би намекнал за недоволство от режима, той ще отиде в затвора и ще изчезне в тайния концлагер, където според защитниците на човешките права има между 150 000 и 200 000 души.
 
Съвременният Ноев ковчег
 
 
Текст: Елизабет Колбърт; снимки: Джоуъл Сартори
Зоопарковете трябва да избират кои животни да задържат - най-популярните или най-застрашените.
 
Д-р Тери Рот бръкна в джоба на престилката си и нахлузи прозрачна полиетиленова ръкавица, която обхващаше дясната й ръка и лакът и стигаше почти до рамото. Нейната пациентка - 680-килограмов женски носорог на име Суси, беше вкарана в тесен бокс. Рот нахлузи втора ръкавица върху първата и грабна нещо подобно на дистанционно за видеоигри. После напъха ръката си дълбоко в ректума на носорога.
Два дни преди това Рот, която е директор на Центъра за опазване и изследване на застрашени диви животни в зоопарка на Синсинати, се бе опитала да извърши инсеминация на Суси - суматрански носорог, роден в зоопарка през 2004 г. Изкуственото осеменяване, проведено лично от нея, изискваше да се промуши дълга тънка тръбичка през сложните гънки на маточната шийка на Суси. Сега беше време за контролен ултразвуков преглед. На монитора до солидната задница на Суси се появиха зърнести изображения. В момента на инсеминацията бе изглеждало, че от десния яйчник на Суси всеки момент ще се отдели яйцеклетка. Ако се бе случило, имаше шанс този път Суси да е забременяла.



Още електронни списания

Още електронни списания




Информация за избраното списание

Информация за избраното списание




Информация за книгата:

Категория: ПЕРИОДИКА
ISSN: 20131312657110
Поредица: National Geographic


Когато дебютира през октомври 1888 г., списание National Geographic  е строго научно издание, отразяващо интересите на малка група читатели, предимно учени. Между консервативните, скучни кафяви корици няма фотографии, а само тясно специализирани статии, дискутиращи теми като „Географските методи в геоложките проучвания", „Класификация на географски форми според произхода им" и „Голямата буря от  11-14 март 1888 г."

Повече от век по-късно National Geographic, вече с жълта рамка на корицата, всеки месец разкрива света на географията в широкия му смисъл пред милиони абонати от цял свят. С помощта на изчерпателни и актуални статии, а също и с легендарни фотографии и карти списанието отразява и интерпретира динамичните световни промени, пречупени през призмата на личния опит.

Метаморфозата на списанието, започната от първия му главен редактор на пълно работно време - Гилбърт Х. Гроувнър, - е дооформена от десетилетия усъвършенстване и технологичен прогрес. Гроувнър, който заема поста през 1899 г. и остава на него 55 години, осъзнава, че ключът към увеличаването на членовете на Националното географско дружество е „да превърне списанието му от издание, пълно със скучни географски факти, в средство за разпространение на живата, пулсираща, вълнуваща истина за невероятния свят, в който живеем".

Едно от първите неща, които Гроувнър въвежда, е употребата на разказ в първо лице, както и разбираем, ясен стил. От 1910 г. нататък за списанието стават характерни нарастващият брой черно-бели и цветни фотографии, както и изключително правдоподобните илюстрации от щатни художници, а на корицата му се появява рамка от дъбови и лаврови листа, жълъди и полукълба, която остава неговата запазена марка през следващите шест десетилетия.

Гроувнър не само въвежда промени в списанието, но и се бори да запази онези негови аспекти, които счита за уникални. Той се противопоставя на ранните опити за промяна на името National Geographic, за преместването на редакцията му в Ню Йорк и за пускането му на пазара чрез абонамент и директни продажби.

„Комбинацията между членството в Дружеството и списанието ще привлича хората по-силно, отколкото абонаментът за списанието само по себе си", предсказва Гроувнър през 1900 г. И се оказва прав. Тиражът на списанието, както и броят на членовете на Националното географско дружество се увеличават от 1400 през 1899 г. до 74 000 през 1910 г., а през 1920 г. броят им вече достига 713 000.

През 20-те и 30-те години на XX в. читателите на National Geographic стават свидетели на редица новости в научните изследвания и цветната фотография. „Целият свят вече гледа как живеят останалите по света", пише журналистът от списанието Мейнард Оуен Уилямс през 1921 г., десет години преди рекордната му експедиция, при която прекосява Азия с мотор от Средиземно до Жълто море. През 30-те години на XX в. фотоапаратите Leica и фотографските ленти Kodachrome предоставят на списанието средство, което пренася далечните земи в домовете на читателите.

Под вдъхновеното редакторство на синa на Гроувнър - Мелвил Бел Гроувнър, който оглавява списанието от 1957 до 1967 г. - National Geographic отразява изблика на оптимизъм и идеализъм, характерни за 50-те и началото на 60-те години на миналия век. По-висококачествените ленти и преходът към нови печатни технологии спомагат за забележително по-живите цветове на фотографиите в изданието. Септемврийският брой от 1959 г. и цветната фотография на самолет от американската армия слагат началото на цветните корици на списанието.

През 60-те години космическите изследвания разкриват нови хоризонти пред читателите на National Geographic. Списанието издава и карти приложения, които за пръв път показват върховете и падините по океанското дъно така, сякаш водата е била източена. През същото десетилетие излиза първият изцяло цветен брой на списанието, започва и постепенното отстраняване на рамката от дъбови и лаврови листа от корицата, за да изпъкнат фотографиите. Броят на членовете на Националното географско дружество скача от 3 милиона през 1962 г. до 6,4 милиона през 1969 г.

През 70-те години ръководството на редакцията на списанието подлага на преразглеждане политиката, установена още в ранните му години: „Списанието публикува само материали с позитивен характер за която и да е държава или народ, всички неприятни или прекалено критични теми са нежелателни." Редакторът Гилбърт М. Гроувнър, внук на първия главен редактор на National Geographic, както и неговите наследници насърчават отразяването на спорни въпроси и проблеми като замърсяванията с химикали, ядрената енергетика, нелегалната търговия с животни и човешката еволюция.

Технологичният напредък през последните три десетилетия направи възможни различни нововъведения като например карта притурка, разкриваща уникален поглед върху Съединените американски щати с помощта на сателитни снимки, както и близки кадри от света на клетките и атомите, живота в дълбините на океана и чудесата на Космоса. National Geographic продължава да отразява системно темата за околната среда, особено с издаването на специалния брой, посветен на сладката вода, през 1993 г.

Днес излизащото вече повече от век списание, което се чете във всички страни по света, се издава на английски и на още 29 други езика, в това число японски, испански (за Испания и Латинска Америка), италиански, гръцки, иврит, френски, немски, полски, корейски, португалски (за Португалия и Бразилия), датски, шведски, норвежки, холандски, китайски (традиционна писмена система), фински, тайландски, турски, чешки, унгарски, румънски, руски, хърватски, индонезийски, български, словенски и сръбски.

През годините списание National Geographic е наложило стандарт за качество в журналистиката, фотографията и картографирането. През 2000 г. то спечели наградата National Magazine Award за цялостни постижения - най-престижната награда в бранша. През 2005 г. изданието спечели National Magazine Award за най-добър очерк, а през 2006 г. уебсайтът на National Geographic http://www.ngm.com/ спечели National Magazine Award за цялостни постижения онлайн.


Коментари

Коментари


Плащане с EasyPay може да направите като изберете опция плащане "чрез ePay" и на платежната страница изберете Таб "В брой на каса".

Вижте приложения пример: