NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 8/2014

-20%
е-списание - NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 8/2014

Още от поредицата National Geographic

NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 8/2014

(4.09 от 11 гласа)











  • Формат: PDF
  • Защита: Adobe DRM
  • Указания за четене. Виж
  • Съвместимост за четене. Виж
  • Как да купя е-списание? Виж
Файлът е съвместим за четене на всички съвременни електронни четци за книги с eInk екран, таблети с операционна система Android, Windows и iPad. На персонални компютри с Windows и Apple Mac.

Четенето не е възможно на моделите Kindle с eInk екран, защото Amazon.com не поддържат съвместимост с тази технология.

Известно изключение има за таблети Kindle Fire, на които може да бъде инсталиран софтуера BlueFire reader, а кратко ръководство може да прочетете тук.

В този брой четете:


Текст: Любомир Кюмюрджиев; снимки: Георги Кожухаров; илюстрация: Пламен Вълчев

Предшественикът на днешната ни столица сменил много имена и управници, но животът в града не секнал.
„Всичко, което се ражда - умира, всичко, което расте - старее" - написал през I в. пр.Хр. древноримският политик и историк Гай Салустий Крисп. Девизът на София обаче гласи: „Расте, но не старее". Доказателствата за растежа са навсякъде - днес в българската столица живеят около 1 250 000 души, броят на автомобилите по улиците (и на паркиралите по тротоарите) е огромен, навсякъде се строят сгради, изникват нови жилищни комплекси, а границите на метрополиса непрекъснато се менят. Всъщност тези промени продължават вече две хилядолетия. София е древно селище, едно от най-старите в Европа. На територията й са открити останки от човешки жилища от VI хил. пр.Хр., а в околностите й - символично погребение от IX-VIII в. пр.Хр. Самият град, чийто наследник е съвременната ни столица, възникнал през I в. като римски военен пост, който с времето се разраснал, развил се и станал център на провинция. На кръстопът между Централна Европа и Изтока, между студения Север и топлото Егейско море, той сменил много имена и управници, но животът в него никога не секнал.

Тук и там между съвременните здания се издигат величави паметници на древното минало - ротондата „Св. Георги Победоносец", храмът „Св. София", дал сегашното име на столицата... Ала основните свидетелства за далечната епоха, когато София била Сердика и в нея отсядали императори, провеждали се гладиаторски борби и вселенски събори, се намират под днешните булеварди и площади. Те очертават друг, подземен град, скрит под съвременния като паралелна реалност, която постепенно разкрива тайните си.

Текст: Дейвид Куомън; снимки: Ануп Шах и Фиона Роджърс

На своя 80-годишен юбилей Джейн Гудол размишлява за шимпанзетата и за своята кариера.
На 3 април 2014 г. Джейн Гудол навърши 80 години. Началото на разговора ми с нея бе поставено във връзка с 50-ата годишнина на проучванията върху шимпанзетата в Гомбе, Танзания (вж. „Джейн Гудол", октомври 2010 г.), и продължи т.г. в Националното географско дружество. Започнала работа с шимпанзетата през юли 1960 г. и за няколко месеца се сближила с няколко индивида. Скоро направила три големи открития: шимпанзетата използват сечива; шимпанзетата изработват сечива; шимпанзетата могат да бъдат хищници и ядат месо. Освен това започнала да осъзнава степента на индивидуални различия между отделните шимпанзета - т.е. уникалните черти на характера. После, през 1962 г., си тръгнала, за да защити дисертация по етология (поведение на животните) в Кеймбриджкия университет.

Джейн Гудол: Нали разбирате - в онези години етологията всъщност се опитваше да се докаже като точна наука. Което, разбира се, няма как да стане. Освен ако не бъдеш много настъпателен. Затова, въпреки че някак си се допускаше наличие на индивидуални разлики, те не се обсъждаха.

Дейвид Куомън: Академичната етология не обичала да говори за индивидуални различия. Харесвала моделите... Тогава си се появила ти с желанието да говориш за индивиди, личности и характери.

Дж. Г.: Исках да говоря за емоции. Да обсъждам ума и мислите.

Д. К.: Как се прие това в Кеймбридж?

Дж. Г.: Беше леко шокиращо да ми кажат, че не съм направила нищо като хората. Нищичко. Не трябвало да им давам имена. Не можело да говоря за техните личности, умове и чувства. Единствено ние сме имали такива. За щастие се сетих за моя първи учител, който в детските ми години ме научи, че това не е вярно. Моето куче - Ръсти.

Текст: Трейси Макмилан; снимки: Китра Кахана, Стефани Синклер и Ейми Тонсинг

Милиони работещи американци не знаят откъде ще дойде следващото им ядене.
В една слънчева зимна утрин в окръг Мичел, Айова, Кристина Дрейър изпраща сина си Кигън на занималня без закуска. Той е тригодишен, як и упорит - и обикновено отказва безплатното ядене, което му се полага там. Предвид намаляващите им хранителни запаси Дрейър е решила да прояви майчина строгост: ако го изпрати гладен, той може би ще изяде безплатната закуска - и така у дома ще остане повече храна за обяд.

Дрейър знае, че тактиката й може да се обърне срещу нея - което и става. Кигън пропуска училищната закуска и по обяд е толкова гладен, че Дрейър преравя остатъците във фризера с надеждата да нахрани него и сестричката му. Изтръсква последните седем пилешки хапки в очукана тавичка, добавя остатъците от торбичка замразени пържени картофи и два хот дога от хладилника и напъхва всичко това във фурната. Свършила е по-голямата част от храната, получена миналата седмица от местния благотворителен склад; самата тя ще обядва с недоядените картофи от чиниите на децата. „Обядвам, когато има достатъчно - обяснява тя. - Но децата са най-важни. Първо трябва те да ядат."

Всеки месец е същото, споделя Дрейър. Сметките остават неплатени, защото, когато се налага да избират, храната надделява. „Трябва да ядем, нали разбирате - казва тя с едва доловима следа от примирение в гласа. - Не можем да стоим гладни."

Текст: Джошуа Яфа; снимки: Уилям Даниълс

За усамотените села покрай Байкало-Амурската магистрала в Сибир лекарският кабинет е в железопътния вагон.
Болни и пострадали очакват влака на всяка спирка. В Хани, село със 742 жители, заклещено между снежните върхове на хребета Становой, пациентите се измъкват от бетонните постройки и се събират покрай линията. Всички имат нужда от медицински грижи. Мъж паднал пиян по стълбите и си счупил и двата глезена. Учител от единственото училище в селото иска да прегледат 14-годишната му дъщеря, която преди месец получила апендицит и за неин късмет била евакуирана с товарен влак. Оперирали я в Чара, на три мъчителни часа от тук.

Тези и други пациенти чакат да се качат на медицинския влак „Матвей Мудров". Това е основната животоспасяваща връзка на Хани - подвижна клиника с основно оборудване, кабинети и между 12 и 15 лекари. Под управлението на Руските държавни железници и кръстен на лекар от XIX в., който допринесъл за установяването на клиничните практики в Русия, влакът „Матвей Мудров" се движи от село на село, като спира за ден, за да бъдат прегледани пациентите, и продължава по хилядите километри линия, ширнала се през руския Далечен изток.

В много отношения Хани е типична спирка по линията: центърът представлява открито пространство от чакъл и камък, опасано от пететажни панелни блокове, които изглеждат полуизоставени. Хората нямат нито хирург, нито специалисти - само малка клиника с оборудване от съветско време и общопрактикуващ лекар, специализирал стоматология. За мнозина „Матвей Мудров" осигурява единствените специализирани грижи.


Текст: Кенеди Уорн; снимки: Томас П. Пешак

Две малки френски владения между Мадагаскар и Южна Африка привличат зелени морски костенурки и галапагоски акули.
Представете си две танцуващи скали. Така изглежда любовният акт между зелени морски костенурки: два гиганта с размерите на сумисти, всеки вкопчен в корубата на другия, лениво помръдват плавници в кристалните води на коралов риф. Такъв риф опасва о-в Европа край югозападния бряг на Мадагаскар, където всяка година се събират средно над 10 000 женски костенурки, за да копулират и след това да снесат яйцата си на брега.

Зелените морски костенурки следват стратегия за размножаване, известна с името „безразборна полигамия". Вместо да хабят енергия за защита на територия или водене на битки, мъжките хвърлят всичките си усилия, за да открият свободна женска - или се опитват да прекъснат вече започнала копулация. Самците имат на плавниците и опашката си големи нокти, с които се вкопчват в корубата на женската. Други мъжкари се опитват да избутат от мястото му някой успял в любовта кавалер, като често раняват както него, така и женската.

Понякога съперникът се вкопчва в корубата на мъжката костенурка в двойката. „За втория мъжки разочарованието е пълно" - отбелязва морският биолог Уолъс Дж. Никълс. Той е виждал скупчени до четири самци, всеки залепен за предния. "При 180-килограмовите костенурки е пълен цирк" - казва Никълс.



Още електронни списания

Още електронни списания




Информация за избраното списание

Информация за избраното списание




Информация за книгата:

Категория: ПЕРИОДИКА
Година: 2014
ISSN: 20141312657108
Поредица: National Geographic


Когато дебютира през октомври 1888 г., списание National Geographic  е строго научно издание, отразяващо интересите на малка група читатели, предимно учени. Между консервативните, скучни кафяви корици няма фотографии, а само тясно специализирани статии, дискутиращи теми като „Географските методи в геоложките проучвания", „Класификация на географски форми според произхода им" и „Голямата буря от  11-14 март 1888 г."

Повече от век по-късно National Geographic, вече с жълта рамка на корицата, всеки месец разкрива света на географията в широкия му смисъл пред милиони абонати от цял свят. С помощта на изчерпателни и актуални статии, а също и с легендарни фотографии и карти списанието отразява и интерпретира динамичните световни промени, пречупени през призмата на личния опит.

Метаморфозата на списанието, започната от първия му главен редактор на пълно работно време - Гилбърт Х. Гроувнър, - е дооформена от десетилетия усъвършенстване и технологичен прогрес. Гроувнър, който заема поста през 1899 г. и остава на него 55 години, осъзнава, че ключът към увеличаването на членовете на Националното географско дружество е „да превърне списанието му от издание, пълно със скучни географски факти, в средство за разпространение на живата, пулсираща, вълнуваща истина за невероятния свят, в който живеем".

Едно от първите неща, които Гроувнър въвежда, е употребата на разказ в първо лице, както и разбираем, ясен стил. От 1910 г. нататък за списанието стават характерни нарастващият брой черно-бели и цветни фотографии, както и изключително правдоподобните илюстрации от щатни художници, а на корицата му се появява рамка от дъбови и лаврови листа, жълъди и полукълба, която остава неговата запазена марка през следващите шест десетилетия.

Гроувнър не само въвежда промени в списанието, но и се бори да запази онези негови аспекти, които счита за уникални. Той се противопоставя на ранните опити за промяна на името National Geographic, за преместването на редакцията му в Ню Йорк и за пускането му на пазара чрез абонамент и директни продажби.

„Комбинацията между членството в Дружеството и списанието ще привлича хората по-силно, отколкото абонаментът за списанието само по себе си", предсказва Гроувнър през 1900 г. И се оказва прав. Тиражът на списанието, както и броят на членовете на Националното географско дружество се увеличават от 1400 през 1899 г. до 74 000 през 1910 г., а през 1920 г. броят им вече достига 713 000.

През 20-те и 30-те години на XX в. читателите на National Geographic стават свидетели на редица новости в научните изследвания и цветната фотография. „Целият свят вече гледа как живеят останалите по света", пише журналистът от списанието Мейнард Оуен Уилямс през 1921 г., десет години преди рекордната му експедиция, при която прекосява Азия с мотор от Средиземно до Жълто море. През 30-те години на XX в. фотоапаратите Leica и фотографските ленти Kodachrome предоставят на списанието средство, което пренася далечните земи в домовете на читателите.

Под вдъхновеното редакторство на синa на Гроувнър - Мелвил Бел Гроувнър, който оглавява списанието от 1957 до 1967 г. - National Geographic отразява изблика на оптимизъм и идеализъм, характерни за 50-те и началото на 60-те години на миналия век. По-висококачествените ленти и преходът към нови печатни технологии спомагат за забележително по-живите цветове на фотографиите в изданието. Септемврийският брой от 1959 г. и цветната фотография на самолет от американската армия слагат началото на цветните корици на списанието.

През 60-те години космическите изследвания разкриват нови хоризонти пред читателите на National Geographic. Списанието издава и карти приложения, които за пръв път показват върховете и падините по океанското дъно така, сякаш водата е била източена. През същото десетилетие излиза първият изцяло цветен брой на списанието, започва и постепенното отстраняване на рамката от дъбови и лаврови листа от корицата, за да изпъкнат фотографиите. Броят на членовете на Националното географско дружество скача от 3 милиона през 1962 г. до 6,4 милиона през 1969 г.

През 70-те години ръководството на редакцията на списанието подлага на преразглеждане политиката, установена още в ранните му години: „Списанието публикува само материали с позитивен характер за която и да е държава или народ, всички неприятни или прекалено критични теми са нежелателни." Редакторът Гилбърт М. Гроувнър, внук на първия главен редактор на National Geographic, както и неговите наследници насърчават отразяването на спорни въпроси и проблеми като замърсяванията с химикали, ядрената енергетика, нелегалната търговия с животни и човешката еволюция.

Технологичният напредък през последните три десетилетия направи възможни различни нововъведения като например карта притурка, разкриваща уникален поглед върху Съединените американски щати с помощта на сателитни снимки, както и близки кадри от света на клетките и атомите, живота в дълбините на океана и чудесата на Космоса. National Geographic продължава да отразява системно темата за околната среда, особено с издаването на специалния брой, посветен на сладката вода, през 1993 г.

Днес излизащото вече повече от век списание, което се чете във всички страни по света, се издава на английски и на още 29 други езика, в това число японски, испански (за Испания и Латинска Америка), италиански, гръцки, иврит, френски, немски, полски, корейски, португалски (за Португалия и Бразилия), датски, шведски, норвежки, холандски, китайски (традиционна писмена система), фински, тайландски, турски, чешки, унгарски, румънски, руски, хърватски, индонезийски, български, словенски и сръбски.

През годините списание National Geographic е наложило стандарт за качество в журналистиката, фотографията и картографирането. През 2000 г. то спечели наградата National Magazine Award за цялостни постижения - най-престижната награда в бранша. През 2005 г. изданието спечели National Magazine Award за най-добър очерк, а през 2006 г. уебсайтът на National Geographic http://www.ngm.com/ спечели National Magazine Award за цялостни постижения онлайн.


Коментари

Коментари


Плащане с EasyPay може да направите като изберете опция плащане "чрез ePay" и на платежната страница изберете Таб "В брой на каса".

Вижте приложения пример: