NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 8/2013

-20%
е-списание - NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 8/2013

Още от поредицата National Geographic

NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 8/2013

(5.00 от 2 гласа)











  • Формат: PDF
  • Защита: Adobe DRM
  • Указания за четене. Виж
  • Съвместимост за четене. Виж
  • Как да купя е-списание? Виж
Файлът е съвместим за четене на всички съвременни електронни четци за книги с eInk екран, таблети с операционна система Android, Windows и iPad. На персонални компютри с Windows и Apple Mac.

Четенето не е възможно на моделите Kindle с eInk екран, защото Amazon.com не поддържат съвместимост с тази технология.

Известно изключение има за таблети Kindle Fire, на които може да бъде инсталиран софтуера BlueFire reader, а кратко ръководство може да прочетете тук.

National Geographic - снимка 1 - брой 8 от 2013 г.

Текст: Дейвид Куомън; снимки: Майкъл Никълс
От всички котки само лъвът води истински социален живот. Защо обаче... и какъв точно?

Твърдят, че котките имат девет живота, но за лъвовете в Серенгети не казват нищо подобно. Сред този суров пейзаж животът е труден и опасен, а смъртта дебне. Както за най-големия африкански хищник, така и за жертвите му, продължителността на живот обикновено е кратка. Ако притежава късмет и издръжливост, възрастен мъжки лъв на свобода може да доживее почтената възраст 12 години. Достигналите зрелост женски изкарват и по-дълго, дори до 19. При малките, без значение на пола, прагът на живот е много по-нисък, ако се има предвид високата смъртност сред лъвчетата, половината от които умират, преди да навършат 2 години. Дори обаче да оцелеят до зряла възраст, това не е гаранция за мирна смърт. За един млад и як мъжкар с тъмна грива, известен на изследователите с името Момъка, краят сякаш бил настъпил в утринта на 17 август 2009 г.

 

National Geographic - снимка 2 - брой 8 от 2013 г.

Текст: Джеймс Камерън; снимки: Марк Тийсън
Рекордно спускане до най-дълбокото място в океана.

Сезонът на бурите наближаваше и времето изтичаше. Бурното море все отлагаше спускането на Джеймс Камерън до падината Чалънджър - най-дълбокото място в Марианската падина, на около 11 км под повърхността. Когато вълните леко отслабнаха, капитанът на кораба даде зелена светлина. Камерън се вмъкна в капсулата и проследи с поглед как член на екипажа затвори и застопори 180-килограмовия люк. В този ексклузивен разказ той описва напрежението и възторга от своето пътуване до дъното.

5,15 ч сутринта, 26 март 2012 г.
11° 22' с. ш., 142° 35' и. д.
(запад-югозападно от Гуам в Западния Пасифик)

Преди съмване в черното като катран море. Моята подводница „Дийпсий Чалънджър" се люшка напред-назад, докато над мен се надигат огромните тихоокеански вълни. От полунощ сме на крак, за да започнем предстартовите тестове след няколко часа неспокоен сън. Адреналинът движи целия екип. Това са най-бурните условия, в които съм се спускал до този момент от експедицията. Чрез външните камери мога да видя двамата леководолази непосредствено до моята миниатюрна кабина, които се мятат като кукли на конци, докато се опитват да подготвят подводницата за спускането.

 

National Geographic - снимка 3 - брой 8 от 2013 г.

Текст: Алма Гийермоприето; снимки: Пол Никлин и Шоул Шуарц
Божествена светлина на дъното на природни кладенци

В края на малка царевична нива близо до развалините на маянския град Чичен Ица кънтящото ехо издигна гласа към отвора на кладенеца: „Видях го! Видях го! Наистина е така!"
Подводният археолог Гийермо де Анда се приведе през ръба на кладенеца. „Кое е така, Артуро?" Неговият колега Артуро Монтеро, който плуваше долу, отново извика: „Зенитното слънце! Наистина е така! Слизай долу!"
Това, което Де Анда така нетърпеливо чакаше да се потвърди, е дали този естествен кладенец (сеноте) е изпълнявал за маите ролята на свещен слънчев часовник и хронометър през двата дни в годината - 23 май и 19 юли, когато слънцето достига своя зенит. В този момент то е точно отгоре и няма сенки. Кладенецът е точно на северозапад от главното стълбище на Ел Кастийо, прочутата централна пирамида на Чичен Ица, и се намира в рамките на този загадъчен град.

 

National Geographic - снимка 4 - брой 8 от 2013 г.

Текст: Рич Коен; снимки: Робърт Кларк

Поддали сме се на изкушението на захарта преди 10 000 години на о-в Нова Гвинея. Трябваше да се махнат. Автоматът за кока-кола, автоматът за закуски, фритюрникът. Изнесени на тротоара, те се мъдреха сред другите отпадъци зад основното училище „Къркпатрик" - едно от няколко такива в Кларксдейл, Мисисипи. Това се случи преди 7 години, когато администраторите за пръв път осъзнаха мащаба на проблема. Разположен на делтата на Мисисипи, славният град Кларксдейл, в който бе поставено началото на златния век на делта блуса, е в центъра на колосална криза в американското здравеопазване. Високи нива на затлъстяване, диабет, високо кръвно, сърдечни болести: според някои специалисти - следствие от захарта, заради която предците на повечето от местните жители били докарани в това полукълбо оковани във вериги. „Знаехме, че трябва да направим нещо" - каза ми директорката на „Къркпатрик" Сузан Уолтън.
Уолтън ме развеждаше из училището, разказвайки по какви начини учителският състав се опитва да помогне на учениците (печено вместо пържено, плод вместо бонбон), много от които се хранят два пъти дневно в столовата. „Тези деца ядат каквото им дадат, а много често това са най-сладките, най-евтините храни: торти, кремове, бонбони. Това трябваше да се промени. Заради учениците" - обясни тя.

 

National Geographic - снимка 5 - брой 8 от 2013 г.

Интервю: Рейчъл Хартиган Ший; снимка: Марко Гроб
Астронавтката Сунита Уилямс държи рекорда за най-дълъг престой в Космоса за жена.

Като малка, гледайки „Стар Трек", Сунита Уилямс смятала, че в близко бъдеще пътуването в Космоса ще бъде нещо обичайно. Никога не си е мечтала, че ще се нареди сред пионерите. Тя е на 47 години, бивш пилот от Военноморските сили, и е прекарала 322 дни в Космоса и 50 часа извън космическия кораб. С астронавти се запознала преди 20 години, в школата за пилоти изпитатели. Там установила, че при нейния летателен опит тя също може да стане една от тях. Днес, вече член на астронавтския корпус, тя черпи от своя опит във флота.

Кое най-много ви впечатлява в открития Космос?
Гледката - носиш се много, много високо и като погледнеш надолу, виждаш северното сияние под теб.

Страшно ли е?
По време на първото ми излизане [през 2006 г.] имаше проблем с група слънчеви панели, който трябваше да оправим. Когато започнах да се изкачвам [по рамото, свързващо панелите със станцията], усещането беше все едно се катеря по небостъргач. Трябваше да си кажа: всичко е наред, няма да паднеш. Закачих се за осигурителното въже и пуснах ръцете си, за да си го докажа. В Космоса, ако затвориш очи дори за миг, това може да преобърне ориентацията ти. Спомних си как тренирахме в басейн да се катерим по същата конструкция [полегнала настрани] и си казах: окей, аз съм на една страна. Не се катеря нагоре, движа се настрани.



Още електронни списания

Още електронни списания




Информация за избраното списание

Информация за избраното списание




Информация за книгата:

Категория: ПЕРИОДИКА
Година: 2013
ISSN: 2013131265718
Поредица: National Geographic


Когато дебютира през октомври 1888 г., списание National Geographic  е строго научно издание, отразяващо интересите на малка група читатели, предимно учени. Между консервативните, скучни кафяви корици няма фотографии, а само тясно специализирани статии, дискутиращи теми като „Географските методи в геоложките проучвания", „Класификация на географски форми според произхода им" и „Голямата буря от  11-14 март 1888 г."

Повече от век по-късно National Geographic, вече с жълта рамка на корицата, всеки месец разкрива света на географията в широкия му смисъл пред милиони абонати от цял свят. С помощта на изчерпателни и актуални статии, а също и с легендарни фотографии и карти списанието отразява и интерпретира динамичните световни промени, пречупени през призмата на личния опит.

Метаморфозата на списанието, започната от първия му главен редактор на пълно работно време - Гилбърт Х. Гроувнър, - е дооформена от десетилетия усъвършенстване и технологичен прогрес. Гроувнър, който заема поста през 1899 г. и остава на него 55 години, осъзнава, че ключът към увеличаването на членовете на Националното географско дружество е „да превърне списанието му от издание, пълно със скучни географски факти, в средство за разпространение на живата, пулсираща, вълнуваща истина за невероятния свят, в който живеем".

Едно от първите неща, които Гроувнър въвежда, е употребата на разказ в първо лице, както и разбираем, ясен стил. От 1910 г. нататък за списанието стават характерни нарастващият брой черно-бели и цветни фотографии, както и изключително правдоподобните илюстрации от щатни художници, а на корицата му се появява рамка от дъбови и лаврови листа, жълъди и полукълба, която остава неговата запазена марка през следващите шест десетилетия.

Гроувнър не само въвежда промени в списанието, но и се бори да запази онези негови аспекти, които счита за уникални. Той се противопоставя на ранните опити за промяна на името National Geographic, за преместването на редакцията му в Ню Йорк и за пускането му на пазара чрез абонамент и директни продажби.

„Комбинацията между членството в Дружеството и списанието ще привлича хората по-силно, отколкото абонаментът за списанието само по себе си", предсказва Гроувнър през 1900 г. И се оказва прав. Тиражът на списанието, както и броят на членовете на Националното географско дружество се увеличават от 1400 през 1899 г. до 74 000 през 1910 г., а през 1920 г. броят им вече достига 713 000.

През 20-те и 30-те години на XX в. читателите на National Geographic стават свидетели на редица новости в научните изследвания и цветната фотография. „Целият свят вече гледа как живеят останалите по света", пише журналистът от списанието Мейнард Оуен Уилямс през 1921 г., десет години преди рекордната му експедиция, при която прекосява Азия с мотор от Средиземно до Жълто море. През 30-те години на XX в. фотоапаратите Leica и фотографските ленти Kodachrome предоставят на списанието средство, което пренася далечните земи в домовете на читателите.

Под вдъхновеното редакторство на синa на Гроувнър - Мелвил Бел Гроувнър, който оглавява списанието от 1957 до 1967 г. - National Geographic отразява изблика на оптимизъм и идеализъм, характерни за 50-те и началото на 60-те години на миналия век. По-висококачествените ленти и преходът към нови печатни технологии спомагат за забележително по-живите цветове на фотографиите в изданието. Септемврийският брой от 1959 г. и цветната фотография на самолет от американската армия слагат началото на цветните корици на списанието.

През 60-те години космическите изследвания разкриват нови хоризонти пред читателите на National Geographic. Списанието издава и карти приложения, които за пръв път показват върховете и падините по океанското дъно така, сякаш водата е била източена. През същото десетилетие излиза първият изцяло цветен брой на списанието, започва и постепенното отстраняване на рамката от дъбови и лаврови листа от корицата, за да изпъкнат фотографиите. Броят на членовете на Националното географско дружество скача от 3 милиона през 1962 г. до 6,4 милиона през 1969 г.

През 70-те години ръководството на редакцията на списанието подлага на преразглеждане политиката, установена още в ранните му години: „Списанието публикува само материали с позитивен характер за която и да е държава или народ, всички неприятни или прекалено критични теми са нежелателни." Редакторът Гилбърт М. Гроувнър, внук на първия главен редактор на National Geographic, както и неговите наследници насърчават отразяването на спорни въпроси и проблеми като замърсяванията с химикали, ядрената енергетика, нелегалната търговия с животни и човешката еволюция.

Технологичният напредък през последните три десетилетия направи възможни различни нововъведения като например карта притурка, разкриваща уникален поглед върху Съединените американски щати с помощта на сателитни снимки, както и близки кадри от света на клетките и атомите, живота в дълбините на океана и чудесата на Космоса. National Geographic продължава да отразява системно темата за околната среда, особено с издаването на специалния брой, посветен на сладката вода, през 1993 г.

Днес излизащото вече повече от век списание, което се чете във всички страни по света, се издава на английски и на още 29 други езика, в това число японски, испански (за Испания и Латинска Америка), италиански, гръцки, иврит, френски, немски, полски, корейски, португалски (за Португалия и Бразилия), датски, шведски, норвежки, холандски, китайски (традиционна писмена система), фински, тайландски, турски, чешки, унгарски, румънски, руски, хърватски, индонезийски, български, словенски и сръбски.

През годините списание National Geographic е наложило стандарт за качество в журналистиката, фотографията и картографирането. През 2000 г. то спечели наградата National Magazine Award за цялостни постижения - най-престижната награда в бранша. През 2005 г. изданието спечели National Magazine Award за най-добър очерк, а през 2006 г. уебсайтът на National Geographic http://www.ngm.com/ спечели National Magazine Award за цялостни постижения онлайн.


Коментари

Коментари


Плащане с EasyPay може да направите като изберете опция плащане "чрез ePay" и на платежната страница изберете Таб "В брой на каса".

Вижте приложения пример: