NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 3/2013

-20%
е-списание - NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 3/2013

Още от поредицата National Geographic

NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 3/2013

(3.67 от 6 гласа)











  • Формат: PDF
  • Защита: Adobe DRM
  • Указания за четене. Виж
  • Съвместимост за четене. Виж
  • Как да купя е-списание? Виж
Файлът е съвместим за четене на всички съвременни електронни четци за книги с eInk екран, таблети с операционна система Android, Windows и iPad. На персонални компютри с Windows и Apple Mac.

Четенето не е възможно на моделите Kindle с eInk екран, защото Amazon.com не поддържат съвместимост с тази технология.

Известно изключение има за таблети Kindle Fire, на които може да бъде инсталиран софтуера BlueFire reader, а кратко ръководство може да прочетете тук.

Четете в този брой:

Древните българи

текст: Любомир Кюмюрджиев
Какво реално знаем за нашите предци

По хълма, в чието подножие се е разляло море от мъже, жени и деца в кожени дрехи, се изкачва облечен в ризница воин на бял кон. Шлемът му проблясва в лъчите на залеза. Воинът слиза от коня и издига ритуално копие с привързана под острието конска опашка. Над множеството долу се понася многохиляден възглас: „Тангра! Тангра!" Горе мъжът в доспехите забива копието в хълма и произнася заветните думи: „Тук ще бъде България!"

Тази картина е запечатана във филми, книги и други творби на изкуството и науката - както и в съзнанието на милиони българи. Тя представя създаването на нашата държава от кан Аспарух през изписаната върху бившия ни герб година 681. Във всеки от детайлите й има нещо фундаментално и общоприето: азбучната истина за нашето начало. Ала доколко картината е достоверна - и дали това е началото?

Маймуната от левия бряг

текст: Дейвид Куомън; снимки: Кристиян Зиглер
Специално изследване на боноботата

В отдалечена гора в Демократична република Конго, на левия бряг на река Луо се намира изследователският лагер „Уамба", основан през 1974 г. от японския приматолог Такайоши Кано с цел изследване на боноботата (Pan paniscus).

Бонобото е известно като члена от семейството на човекоподобните маймуни с философия „Прави любов, а не война", много по-похотливо и по-малко агресивно от близкия си братовчед - шимпанзето. Съвременни изследвания на популациите в зоопаркове са документирали небрежната им, вездесъща сексуалност и склонността им към поддържане на приятелски връзки, което контрастира с битките за надмощие при шимпанзетата и войните между групите. Но поведението на боноботата на свобода е по-трудно за проучване и Такайоши Кано, който работи към Института за проучване на приматите към Университета в Киото, бил сред първите учени, амбицирани да го изследват тук. Като изключим няколко прекъсвания, включително спирането по време на конгоанските войни през 1996-2002 г., наблюденията в „Уамба" продължават от тогава до сега.

Към неизвестното

текст: Дейвид Робъртс; снимки: Франк Хърли
Общо 31 мъже тръгнали да изследват непознати земи на дъното на света. Така се стигнало до една от най-ужасяващите истории за човешко оцеляване.

Моусън чул зад себе си слабо изскимтяване на куче. Помислил си, че това е едно от шестте хъскита, впрегнати в задната шейна. После обаче Мерц, който цяла сутрин разузнавал напред на ски, спрял и се обърнал назад. Моусън също обърнал глава. Към хоризонта се простирало равно, покрито със сняг и лед плато, белязано единствено от следите от неговата шейна. Къде била другата?

Хукнал пеш обратно по следите. Внезапно се озовал на ръба на зейнала на повърхността яма с ширина 3,5 м. Отдалечната страна към дупката водели два чифта следи; отсам продължавала само една. Датата била 14 декември 1912 г. Трийсетгодишният Дъглас Моусън, вече опитен изследовател, оглавявал Австралазийската антарктическа експедиция (ААЕ) - екип от 31 души, поставили си за цел най-амбициозното към момента изследване на южния континент. Моусън бил решен да проучи в максимална степен около 3000-километров участък от Антарктида, който бил напълно непознат, и да изкопчи от него най-добрите научни резултати, добивани някога от полярници.

Завръщането на дроните


текст: Джон Хорган; снимки: Джо Макнали
Безпилотните самолети доказаха своята доблест срещу Ал Кайда. Сега са на път да се проявят на родна земя.

В края на едно поле край Гранд Джънкшън, Колорадо, зам.-шерифът Дерек Джонсън следи с присвити очи точица, която пълзи по бляскавото седефено небе. Това е „Фолкън" - нова марка безпилотни летателни апарати (БЛА, известни и с краткото название „дрони"), а Джонсън го управлява. Шерифското управление в окръг Меса преценява възможностите на „Фолкън" да открива загубили се туристи и укриващи се престъпници. Лаптопът на масата пред шерифа показва примигващите кадри, които дронът изпраща от една магистрала наблизо.

Зад Джонсън стои създателят на „Фолкън" Крис Майзър и наблюдава шерифа, който пък наблюдава безпилотния апарат. Майзър е бивш капитан от ВВС, който до 2007 г. работил по военни дрони, след което напуснал и основал своя собствена компания в Аурора, Колорадо. „Фолкън" е с размах на крилете 2,5 м, но тежи едва 4 кг. Задвижва се от електромотор и носи две въртящи се камери - една във видимия и една в инфрачервения спектър, както и автопилот с GPS насочване. „Фолкън" е достатъчно усъвършенстван, за да не може да се изнася без разрешение от правителството на САЩ, и според Майзър е, общо взето, сравним с „Рейвън" - военен дрон, който се изстрелва от ръка. Само че е много по-евтин - конструкторът планира да достави два апарата и съпътстващото оборудване на цената на една полицейска кола.

Нощни градини

текст: Кати Нюман; снимки: Даян Кук и Лен Дженшел
Слънцето залязва. Луната изгрява като перла. Магията се случва...

Главните действащи лица в драмата, която се разиграва на нощната сцена на градината, са цветове с необуздани аромати, които се разтварят в мрака - жасмин, тубероза, гардения; нощни пеперуди от вида Actias luna с бледозелени криле и бръмбари скарабеи, блестящи като опали. Луната, осветяваща тази сцена, заема светлината си от слънцето. Нейното пепеляво сияние е отразено. А нощната градина обича отраженията. За разлика от слънцето, луната позволява да се вглеждаме в нея. Можем да я възхваляваме в поезия, да тънем в меланхолия и да се възхищаваме на чудото на този огледален свят, където растенията се протягат не към слънчевите лъчи, а към смътното сияние на звездите.

 



Още електронни списания

Още електронни списания




Информация за избраното списание

Информация за избраното списание




Информация за книгата:

Категория: ПЕРИОДИКА
Година: 2013
ISSN: 2013131265713
Поредица: National Geographic


Когато дебютира през октомври 1888 г., списание National Geographic  е строго научно издание, отразяващо интересите на малка група читатели, предимно учени. Между консервативните, скучни кафяви корици няма фотографии, а само тясно специализирани статии, дискутиращи теми като „Географските методи в геоложките проучвания", „Класификация на географски форми според произхода им" и „Голямата буря от  11-14 март 1888 г.".

Повече от век по-късно National Geographic, вече с жълта рамка на корицата, всеки месец разкрива света на географията в широкия му смисъл пред милиони абонати от цял свят. С помощта на изчерпателни и актуални статии, а също и с легендарни фотографии и карти списанието отразява и интерпретира динамичните световни промени, пречупени през призмата на личния опит.

Метаморфозата на списанието, започната от първия му главен редактор на пълно работно време - Гилбърт Х. Гроувнър, - е дооформена от десетилетия усъвършенстване и технологичен прогрес. Гроувнър, който заема поста през 1899 г. и остава на него 55 години, осъзнава, че ключът към увеличаването на членовете на Националното географско дружество е „да превърне списанието му от издание, пълно със скучни географски факти, в средство за разпространение на живата, пулсираща, вълнуваща истина за невероятния свят, в който живеем".

Едно от първите неща, които Гроувнър въвежда, е употребата на разказ в първо лице, както и разбираем, ясен стил. От 1910 г. нататък за списанието стават характерни нарастващият брой черно-бели и цветни фотографии, както и изключително правдоподобните илюстрации от щатни художници, а на корицата му се появява рамка от дъбови и лаврови листа, жълъди и полукълба, която остава неговата запазена марка през следващите шест десетилетия.

Гроувнър не само въвежда промени в списанието, но и се бори да запази онези негови аспекти, които счита за уникални. Той се противопоставя на ранните опити за промяна на името National Geographic, за преместването на редакцията му в Ню Йорк и за пускането му на пазара чрез абонамент и директни продажби.

„Комбинацията между членството в Дружеството и списанието ще привлича хората по-силно, отколкото абонаментът за списанието само по себе си", предсказва Гроувнър през 1900 г. И се оказва прав. Тиражът на списанието, както и броят на членовете на Националното географско дружество се увеличават от 1400 през 1899 г. до 74 000 през 1910 г., а през 1920 г. броят им вече достига 713 000.

През 20-те и 30-те години на XX в. читателите на National Geographic стават свидетели на редица новости в научните изследвания и цветната фотография. „Целият свят вече гледа как живеят останалите по света", пише журналистът от списанието Мейнард Оуен Уилямс през 1921 г., десет години преди рекордната му експедиция, при която прекосява Азия с мотор от Средиземно до Жълто море. През 30-те години на XX в. фотоапаратите Leica и фотографските ленти Kodachrome предоставят на списанието средство, което пренася далечните земи в домовете на читателите.

Под вдъхновеното редакторство на синa на Гроувнър - Мелвил Бел Гроувнър, който оглавява списанието от 1957 до 1967 г. - National Geographic отразява изблика на оптимизъм и идеализъм, характерни за 50-те и началото на 60-те години на миналия век. По-висококачествените ленти и преходът към нови печатни технологии спомагат за забележително по-живите цветове на фотографиите в изданието. Септемврийският брой от 1959 г. и цветната фотография на самолет от американската армия слагат началото на цветните корици на списанието.

През 60-те години космическите изследвания разкриват нови хоризонти пред читателите на National Geographic. Списанието издава и карти приложения, които за пръв път показват върховете и падините по океанското дъно така, сякаш водата е била източена. През същото десетилетие излиза първият изцяло цветен брой на списанието, започва и постепенното отстраняване на рамката от дъбови и лаврови листа от корицата, за да изпъкнат фотографиите. Броят на членовете на Националното географско дружество скача от 3 милиона през 1962 г. до 6,4 милиона през 1969 г.

През 70-те години ръководството на редакцията на списанието подлага на преразглеждане политиката, установена още в ранните му години: „Списанието публикува само материали с позитивен характер за която и да е държава или народ, всички неприятни или прекалено критични теми са нежелателни." Редакторът Гилбърт М. Гроувнър, внук на първия главен редактор на National Geographic, както и неговите наследници насърчават отразяването на спорни въпроси и проблеми като замърсяванията с химикали, ядрената енергетика, нелегалната търговия с животни и човешката еволюция.

Технологичният напредък през последните три десетилетия направи възможни различни нововъведения като например карта притурка, разкриваща уникален поглед върху Съединените американски щати с помощта на сателитни снимки, както и близки кадри от света на клетките и атомите, живота в дълбините на океана и чудесата на Космоса. National Geographic продължава да отразява системно темата за околната среда, особено с издаването на специалния брой, посветен на сладката вода, през 1993 г.

Днес излизащото вече повече от век списание, което се чете във всички страни по света, се издава на английски и на още 29 други езика, в това число японски, испански (за Испания и Латинска Америка), италиански, гръцки, иврит, френски, немски, полски, корейски, португалски (за Португалия и Бразилия), датски, шведски, норвежки, холандски, китайски (традиционна писмена система), фински, тайландски, турски, чешки, унгарски, румънски, руски, хърватски, индонезийски, български, словенски и сръбски.

През годините списание National Geographic е наложило стандарт за качество в журналистиката, фотографията и картографирането. През 2000 г. то спечели наградата National Magazine Award за цялостни постижения - най-престижната награда в бранша. През 2005 г. изданието спечели National Magazine Award за най-добър очерк, а през 2006 г. уебсайтът на National Geographic http://www.ngm.com/ спечели National Magazine Award за цялостни постижения онлайн.


Коментари

Коментари


Плащане с EasyPay може да направите като изберете опция плащане "чрез ePay" и на платежната страница изберете Таб "В брой на каса".

Вижте приложения пример: