NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 2/2015

-20%
е-списание - NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 2/2015

Още от поредицата National Geographic

NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 2/2015

(4.29 от 7 гласа)











  • Формат: PDF
  • Защита: Adobe DRM
  • Указания за четене. Виж
  • Съвместимост за четене. Виж
  • Как да купя е-списание? Виж
Файлът е съвместим за четене на всички съвременни електронни четци за книги с eInk екран, таблети с операционна система Android, Windows и iPad. На персонални компютри с Windows и Apple Mac.

Четенето не е възможно на моделите Kindle с eInk екран, защото Amazon.com не поддържат съвместимост с тази технология.

Известно изключение има за таблети Kindle Fire, на които може да бъде инсталиран софтуера BlueFire reader, а кратко ръководство може да прочетете тук.

първите творци

Текст: Чип Уолтър; снимки: Стивън Алварес

Да им признаем едно основно нововъведение в човешката история: изобретяването на символичните образи.
Все едно пристъпваме в гърлото на огромно животно, чийто език - метална пътека - се спуска надолу в мрака. Таванът се снижава и на някои места масивните стени на пещерата толкова се стесняват, че раменете ми се отъркват в тях. После варовиковите хълбоци се разтварят и навлизаме в търбуха на обширна зала.
Тук са пещерните лъвове.

Както и косматите носорози, мамутите и бизоните - менажерия от древни същества, които препускат, борят се и се дебнат в пълна тишина. Извън пещерата вече ги няма, но тук продължават да живеят сред сенките на напуканите стени.

Преди около 36 000 години някой слязъл през първоначалния вход на пещерата до залата, в която се намираме, и на трепкащата светлина на огъня започнал да рисува пещерни лъвове, стада носорози и мамути, величествен бизон и фантастично същество - отчасти бизон, отчасти жена, на което вдъхнал живот върху огромна надвиснала конична скала. Други зали са приютили коне, козирози и турове; бухал, оформен от кал само с един пръст върху каменна стена; великански бизон, получил се от отпечатъци от намазани с охра длани; пещерни мечки, които се разхождат небрежно, все едно се оглеждат къде да полегнат за дългия зимен сън. Фигурите често са нарисувани с една-единствена, съвършена и непрекъсната линия.
 

от княжево до К2

Текст: Любомир Кюмюрджиев; снимки: Боян Петров и Иво Данчев
За един сезон Боян Петров изкачи три хималайски великана като част от проекта си „Българските осемхилядници“.

За 41-годишния алпинист Боян Петров и неговото наистина изключително постижение - изкачването на три върха, всеки над 8000 м, в рамките на една експедиция - вече разказаха много печатни издания и телевизионни канали. Какво може да се добави за българина, успял да надмогне не само приоблачни зъбери, но и обезсърчаващи неблагополучия, спускал се в неизследвани пещери и отказал да се подчини на диабета - така че да не се повтори вече познатото, да се избегне шаблонът?

Когато срещнеш Боян Петров, разбираш, че всичките ти притеснения са напразни. Първо - защото той е наистина смел човек и това някак ти се предава. Второ - защото винаги има какво да разкаже и то да е все така вълнуващо след всичките статии и интервюта. И най-вече - защото Боян се е научил да бъде безкрайно честен: със себе си, с природата, със събеседника си. Той не разказва, а споделя - и не като герой, а като някаква подкупваща смесица между философ, свикнал да гледа смъртта в очите, и влюбено в живота момче.
 

Поглед в мрака

Текст: Тимъти Ферис; снимки: Робърт Кларк
В изследваната от учените Вселена най-важно е невидимото за тях – тъмната енергия и тъмната материя.

По-рано казваха, че космолозите - учените, които изучават Вселената като цяло - „често грешат, но никога не се съмняват". Днес вече по-рядко бъркат, но съмненията им са пораснали колкото цялото мироздание навън.

След десетилетни проучвания космолозите вече могат да заявят с някаква доза сигурност, че Вселената се е зародила преди 13 820 000 000 години, вероятно като мехурче пространство, по-дребно от атом. Те за първи път картографираха космическата фонова радиация - светлината, която била излъчена, когато Вселената била на едва 378 000 години - с точност под една десета от процента.

Те обаче заключиха също, че всички звезди и галактики, видими в небето, образуват едва 5% от наблюдаемата Вселена. Преобладаващата невидима част се състои от 27% тъмна материя и 68% тъмна енергия. И двете остават загадка. Смята се, че тъмната материя отговаря за извайването на светещите равнини и ръкави на галактиките, изграждащи големия скелет на Вселената - но никой не знае какво представлява. Тъмната енергия е още по-мистериозна; терминът, създаден да означи каквото там ускорява темповете, с които Космосът се разширява, беше определен като „общ етикет за всичко, което не знаем за голямомащабните свойства на Вселената".
 

Намереният рай


Текст: Джереми Бърлин; снимки: Стефано Унтертинер
В „Гран Парадизо“ – най-стария национален парк в Италия, се търси баланс между култура и природозащита.

В едно свежо лятно утро в Дегиоз - селце в Северна Италия, Луиджино Жоколе разказва местните новини. Седнал е в малко кафене заедно с още четирима мъже с прошарени коси и пият капучино, а край тях бръмчат машини за еспресо и се носи аромат на сладкиши. Но не бистрят спорта или политиката.

„Три гнезда! - възкликва Жоколе. - Три гнезда в обсега на един-единствен километър! Невероятно!"

Говорят за своите съседи. Близо до две двойки скални орли се е установило семейство брадати лешояди, размножаващи се отново на свобода един век след като последният индивид изчезнал от Алпите. Завръщането на величествените птици, както и гледката на два вида големи хищници, живеещи в подобна близост, вероятно би породило радост на много места. Само че в националния парк „Гран Парадизо", където дивата природа и човешката култура са в грижливо поддържано равновесие, това е част от ежедневието.

„Гран Парадизо" е най-старият национален парк в Италия. Създаден е през 1922 г. и в сравнение с гиганти от рода на американския „Йелоустоун" е съвсем малък: 710 кв.км в Грайските Алпи, простиращи се върху районите Пиемонт и Вале д'Аоста в суровия северозападен край на страната. Но заедно с прилежащия френски национален парк „Ваноаз" от другата страна на границата образуват един от най-обширните защитени райони в Западна Европа.
 

Наводненият свят


Текст и снимки: Гидиън Мендъл
Фотограф, загрижен за промяната на климата, представя живота в наводнени райони по света.

Крайните прояви на климата, свързани понякога с неговата глобална промяна, напоследък явно са повсеместни. И все пак е трудно да видим въздействието им върху живота на отделните хора. Започнах да документирам това въздействие през 2007 г., когато снимах две наводнения, станали в рамките на няколко седмици - едното във Великобритания, другото в Индия. Бях дълбоко потресен от различния ефект от тези наводнения и еднаквата уязвимост, която явно обединяваше пострадалите от тях.

Оттогава обикалям наводнени райони по цял свят - в Хаити, Пакистан, Австралия, Тайланд, Нигерия, Германия, Филипините и Великобритания, където живея. В залетите от вода области животът се преобръща в миг и губи нормалния си ритъм.

Портретите са в сърцето на този проект. Често придружавам хората, когато се връщат у дома, газейки в дълбока вода, и с тяхна помощ създавам интимен образ в наводнените им домове. Макар и позите им да са обикновени, средата е абсолютно променена. Често те се ядосват заради положението си или заради неадекватната реакция на властите. Мнозина искат бедата им да бъде засвидетелствана и светът да узнае какво им се е случило.



Още електронни списания

Още електронни списания




Информация за избраното списание

Информация за избраното списание




Информация за книгата:

Категория: ПЕРИОДИКА
Година: 2015
ISSN: 2015131265712
Поредица: National Geographic


Когато дебютира през октомври 1888 г., списание National Geographic  е строго научно издание, отразяващо интересите на малка група читатели, предимно учени. Между консервативните, скучни кафяви корици няма фотографии, а само тясно специализирани статии, дискутиращи теми като „Географските методи в геоложките проучвания", „Класификация на географски форми според произхода им" и „Голямата буря от  11-14 март 1888 г."

Повече от век по-късно National Geographic, вече с жълта рамка на корицата, всеки месец разкрива света на географията в широкия му смисъл пред милиони абонати от цял свят. С помощта на изчерпателни и актуални статии, а също и с легендарни фотографии и карти списанието отразява и интерпретира динамичните световни промени, пречупени през призмата на личния опит.

Метаморфозата на списанието, започната от първия му главен редактор на пълно работно време - Гилбърт Х. Гроувнър, - е дооформена от десетилетия усъвършенстване и технологичен прогрес. Гроувнър, който заема поста през 1899 г. и остава на него 55 години, осъзнава, че ключът към увеличаването на членовете на Националното географско дружество е „да превърне списанието му от издание, пълно със скучни географски факти, в средство за разпространение на живата, пулсираща, вълнуваща истина за невероятния свят, в който живеем".

Едно от първите неща, които Гроувнър въвежда, е употребата на разказ в първо лице, както и разбираем, ясен стил. От 1910 г. нататък за списанието стават характерни нарастващият брой черно-бели и цветни фотографии, както и изключително правдоподобните илюстрации от щатни художници, а на корицата му се появява рамка от дъбови и лаврови листа, жълъди и полукълба, която остава неговата запазена марка през следващите шест десетилетия.

Гроувнър не само въвежда промени в списанието, но и се бори да запази онези негови аспекти, които счита за уникални. Той се противопоставя на ранните опити за промяна на името National Geographic, за преместването на редакцията му в Ню Йорк и за пускането му на пазара чрез абонамент и директни продажби.

„Комбинацията между членството в Дружеството и списанието ще привлича хората по-силно, отколкото абонаментът за списанието само по себе си", предсказва Гроувнър през 1900 г. И се оказва прав. Тиражът на списанието, както и броят на членовете на Националното географско дружество се увеличават от 1400 през 1899 г. до 74 000 през 1910 г., а през 1920 г. броят им вече достига 713 000.

През 20-те и 30-те години на XX в. читателите на National Geographic стават свидетели на редица новости в научните изследвания и цветната фотография. „Целият свят вече гледа как живеят останалите по света", пише журналистът от списанието Мейнард Оуен Уилямс през 1921 г., десет години преди рекордната му експедиция, при която прекосява Азия с мотор от Средиземно до Жълто море. През 30-те години на XX в. фотоапаратите Leica и фотографските ленти Kodachrome предоставят на списанието средство, което пренася далечните земи в домовете на читателите.

Под вдъхновеното редакторство на синa на Гроувнър - Мелвил Бел Гроувнър, който оглавява списанието от 1957 до 1967 г. - National Geographic отразява изблика на оптимизъм и идеализъм, характерни за 50-те и началото на 60-те години на миналия век. По-висококачествените ленти и преходът към нови печатни технологии спомагат за забележително по-живите цветове на фотографиите в изданието. Септемврийският брой от 1959 г. и цветната фотография на самолет от американската армия слагат началото на цветните корици на списанието.

През 60-те години космическите изследвания разкриват нови хоризонти пред читателите на National Geographic. Списанието издава и карти приложения, които за пръв път показват върховете и падините по океанското дъно така, сякаш водата е била източена. През същото десетилетие излиза първият изцяло цветен брой на списанието, започва и постепенното отстраняване на рамката от дъбови и лаврови листа от корицата, за да изпъкнат фотографиите. Броят на членовете на Националното географско дружество скача от 3 милиона през 1962 г. до 6,4 милиона през 1969 г.

През 70-те години ръководството на редакцията на списанието подлага на преразглеждане политиката, установена още в ранните му години: „Списанието публикува само материали с позитивен характер за която и да е държава или народ, всички неприятни или прекалено критични теми са нежелателни." Редакторът Гилбърт М. Гроувнър, внук на първия главен редактор на National Geographic, както и неговите наследници насърчават отразяването на спорни въпроси и проблеми като замърсяванията с химикали, ядрената енергетика, нелегалната търговия с животни и човешката еволюция.

Технологичният напредък през последните три десетилетия направи възможни различни нововъведения като например карта притурка, разкриваща уникален поглед върху Съединените американски щати с помощта на сателитни снимки, както и близки кадри от света на клетките и атомите, живота в дълбините на океана и чудесата на Космоса. National Geographic продължава да отразява системно темата за околната среда, особено с издаването на специалния брой, посветен на сладката вода, през 1993 г.

Днес излизащото вече повече от век списание, което се чете във всички страни по света, се издава на английски и на още 29 други езика, в това число японски, испански (за Испания и Латинска Америка), италиански, гръцки, иврит, френски, немски, полски, корейски, португалски (за Португалия и Бразилия), датски, шведски, норвежки, холандски, китайски (традиционна писмена система), фински, тайландски, турски, чешки, унгарски, румънски, руски, хърватски, индонезийски, български, словенски и сръбски.

През годините списание National Geographic е наложило стандарт за качество в журналистиката, фотографията и картографирането. През 2000 г. то спечели наградата National Magazine Award за цялостни постижения - най-престижната награда в бранша. През 2005 г. изданието спечели National Magazine Award за най-добър очерк, а през 2006 г. уебсайтът на National Geographic http://www.ngm.com/ спечели National Magazine Award за цялостни постижения онлайн.


Коментари

Коментари


Плащане с EasyPay може да направите като изберете опция плащане "чрез ePay" и на платежната страница изберете Таб "В брой на каса".

Вижте приложения пример: