Основният фон, на който протече панаирът тази година, беше всеобщата констатация за ПОВСЕМЕСТНО ПАДАНЕ НА ПРОДАЖБИТЕ. По официална статистика (т.е. по силно занижени цифри) в US то е 5,7% в сравнение с първите девет месеца на 2010 г. В UK е 6,5%, в Германия – 5%, в Испания – 3,5%, във Франция – 6%, в Русия – 8% и т.н. Главната причина, разбира се, е макроикономическата ситуация, която в близко бъдеще няма да се подобри. На въпроса дали книгоиздателският бизнес е в упадък, John Makinson, CEO на Penguin Group, отговаря така: „Ако говорим за книгата като физически обект, отговорът е „да”. Ако говорим обаче за интереса към нашата медия – езикът и комуникацията на идеи – този пазар изобщо не е в упадък. Хората искат да четат и търсят навсякъде интересните четива”. Този отговор добре илюстрира цялостното настроение на панаира. В производството на печатни книги издателите трябва да се научат да влагат все повече стойност, защото хората, които ги купуват, гледат на тях като на „красиви и ценни предмети”. А в разпространението на електронни книги целта е една: ако има макар и един човек, който търси твоята книга в електронен формат някъде в Мрежата, ти трябва да си там! Направи продукта си колкото е възможно „по-откриваем”, „по-споделим”, по-лесен за покупка и четене на всякакви устройства. Така хората ще заговорят за книгата ти, ще заговорят и със самия теб като издател! „Хората ще бъдат готови да плащат освен за текст, и за контекст и общуване. Книгите се превръщат в социални пространства, където читателите се срещат, споделят и общуват” – думи на Bob Stein, e-book pioneer.

ПАЗАРЪТ НА ЕЛЕКТРОННИ КНИГИ ОПРЕДЕЛЕНО СЕ ДВИЖИ И МОТИВИРА ОТ ТЕХНОЛОГИИТЕ. Крайният „ползвател” (забележете – не го наричат „читател”) научава за електронните книги от търговците на устройства, а не от книгоиздателите. Затова големите дистрибутори на електронен контент като amazon, Apple, Barnes & Noble и Kobo разработиха целии фамилии от четци и таблети, чиито цени постоянно вървят надолу и те се продават навсякъде, но най-лесно – от сайта на самите дистрибутори на е-книги.

ТАЗИ ГОДИНА ВЪВ ФРАНКФУРТ СТАНА ЯСНО, ЧЕ В ПАЗАРА НА ЕЛЕКТРОННИ КНИГИ ВЕЧЕ „ИМА ПАРИ”.
Повечето от големите книгоиздателски концерни отчитат сериозни печалби от него. Скептицизмът на някои издатели и агенти отпреди година, че тенденцията е ясна, но в нея „няма пари”, не беше оправдан.
За първи път пазарният дял на fiction е-книгите в USA и UK надмина двуцифрените нива: в USA той е 13,6%, а в UK – 11%. И това от нива 5% и 4% съответно миналата година! Това развитие е изненадващо бързо. С тези темпове догодина този пазар може да бъде вече 40% в англоезичния свят. В Европа делът на този пазар е от 1% до 4%, но това на фона на малко над нулата миналата година също е удивително развитие. Като fiction-ът се продава повече в е-формат от non-fiction-а.
20% от англоезичните издатели твърдят, че е-книгите генерират над 10% от техния оборот. 42% от тези издатели продават между 80% и 100% от целия си каталог като е-книги. Очевидно става въпрос за млада и процъфтяваща индустрия, която по всеобщо мнение привлича за клиенти големи групи население, което преди това не си е купувало печатни книги. И това е най-радостната констатация.

Интересно наблюдение е, че, противно на очакванията, електронните книги засягат продажбите на джобните издания много повече от тези на изданията с твърди корици. ДЖОБНОТО ИЗДАНИЕ ПРАКТИЧЕСКИ СИ ОТИВА, защото електронната книга напълно го замества. На пазара на печатните книги остава най-вече т.нар. trade paperback формат – впрочем, най-популярният формат у нас.
Днес издателите си задават фундаменталния въпрос: каква е тяхната цел и новата им роля в дигитализирания свят? Повечето от тях прегръщат промените и милионите нови възможности, които дигиталната ера дава да се доведе интересният и силен контент до читателя.

Една много позитивна мисъл беше изказана от Haley Hutchinson, CEO на Hachette UK – „Ние по-малко трябва да мислим всеки за своето парче от тортата, защото, както стана ясно, торта ще има за всички. Повече трябва да мислим как да се противопоставяме на пиратството, и да се борим с някои нови бизнес модели, които директно засягат интересите на носителя на правата, който е и си остава нашата основна ценност. В този смисъл във Франкфурт тази година усетих дух на солидарност”.

Ще си позволя и ДВЕ ЦИФРИ ПО ПОВОД ПИРАТСТВОТО. По данни от Mack Monitor, всяка книга от първите десет в бестселър листите на New York Times е била изтеглена нелегално 80 000 пъти... А руски статистически групи отчитат, че техният пиратски „пазар” е десет пъти по-голям от легалния им пазар на книги. В борбата с пиратството има две противоречиви политики: едната е възможно най-ниска цена, за да се направи „хакването” неатрактивно, а другата – достойна цена, съчетана с мощна образователна кампания и мерки срещу нарушителите.
Моментът определено е много труден, но и предизвикателен. „Ако не се справим в този труден момент, изходът е един - довиждане” – отново думи на CEO на Hachette UK. Има една английска пословица, която отлично илюстрира правилната нагласа на издателите в новата ситуация: „Така или иначе вече вървим по тънък лед. Защо тогава да не се опитаме да потанцуваме върху него...”

На базата на всичко видяно и прочетено в сайтовете на: www.publishersweekly.com, www.bookbrunch.co.uk, www.publishingperspectives.com, www.bookseller.co.uk и блоговете www.galleycat.com, www.mediabistro.com и www.smashwords.com ви предлагаме обобщение на шестте главни тенденции в съвременното книгоиздаване. Веднага ви предупреждавам: те са противоречиви, провокативни, неумолими и нелицеприятни. Старите бизнес модели и структури се пропукват и вместо тях се появява ново, свободно, общодостъпно и много по-рентабилно книгоиздаване. Можете да не се съгласите с тях, но този анализ определено ще ви заинтригува.

Цялата статия може да прочетете ТУК