Генезисът на проблема за правата на човека следва да се търси в държавно-властните отношения. Държавната власт представлява субективно отношение на асиметрична зависимост. В рамките на процеса на нейното упражняване се осъществява контрол върху жизнени ценности и се стига до тяхното субективно разпределение между членовете на обществото. От механизмите за упражняване на държавната власт зависи степента на задоволяване на потребностите на индивидите, социалните групи и обществото като цяло. Поради това проблемът за регулирането на отношението управлявани-управляващи, а оттук и за правата на човека е ключов за политическата и правна теория.