Техногенната матрица, в която живеем, превръща човека в марионетка. Съзнанието му е замъглено. Енергетиката му е слаба. Храната му е изкуствена. Мисълта му е инертна. Мечтите му са посредствени. Той е унифициран и предвидим. Той е част от фермата, за която през 1948 г. разказваше Джордж Оруел, без да подозира, че над половин век по-късно темата отново ще е в дневния ред на обществото.

Днес човечеството се развива с такива ускорени темпове, които са без аналог в историята. Затова и класическият транссърфинг не е актуален. Актуалният вариант е – как мислим, как се храним, как се движим. Според най-продавания руски автор това е единственият начин, по който бихме могли да съхраним индивидуалната си свобода, без да влизаме в пряк сблъсък с глобалната система.