Това е класическата му творба, с която преди 20 години знаменитият британец дебютира пред българската публика. “Свидетелите...” са знаковото заглавие на Чейс – в тази книга има много кръв, но и много мъдрост, много жестокост, но и много лирика. Това е истинска криминална епопея, в която опасността дебне зад всеки ъгъл и зад всяка врата, но смъртта е естетизирана и поетична. Още на трета страница читателят може да изброи над 30 трупа, но въпреки значителната им бройка до края на книгата убийствата далеч не са самоцел или авторова прищявка. Всеки от героите в този роман е психологически издържан, поведенчески уплътнен и същевременно детайлно портретиран. Може би затова критиците са единодушни, че това е един от най-кинематографичните романи на Чейс.

От опоетизираното насилие в тази книга са се учили много съвременни кинорежисьори. Безспорни са стилистичните влияния на този роман върху култовите филми на Тарантино (“Криминале” и “Глутница кучета”), на Тони Скот (“Истински романс”) и на Джон Ву (“Лице на заем”). “Свидетели няма да има” поразява с мрачната си готическа безнадежност. Романът поставя чисто философски теми – за пределите на злото, и социални – за неспособността на държавата да се справи с насилието и с престъпността. В сюжета авторът рисува ужасяващи разкрития за корумпираността на полицейската и на съдебната система – все теми, които са безкрайно близки и болезнени и за нашата действителност, а всичко уж се случва в далечна Америка и в уж далечни времена.