За настоящия самоучител авторката казва:

"Написах го не като писател, който знае как се пишат интересни пътеписи (Опазил ме Господ от подобни претенции!), а като читател, който иска да чете интересни, вълнуващи, забавни, незабравими български пътеписи. Като читател, който е осъзнал отговорността си за бъдещето на българската литература. С ясното разбиране, че литературата се прави не от писателите, а от читателите. Читателят единствен определя кое произведение ще се чете и ще остане в историята на писаното слово. Не критиците, а читателят решава кой текст ще се превърне в класика, диктува възхода и падението на стилове, жанрове и автори.

Целта на самоучителя е не да даде формула за нова поредица от еднообразни, следващи правилата пътеписи, а да отпочне диалог, да повдигне въпроси, да разобличи погрешни схващания, да подхвърли идеи и да даде на авторите отправна точка за личните им творчески търсения.

Като читател се опитах да опиша какви пътеписи аз бих искала да чета. Най-смелите ми надежди са, че този скромен текст може да се окаже снежната топка, която ще се търкулне по склона на българския пътеписен жанр, ще провокира реакции, въпроси, дискусии и ще роди лавина от новаторски идеи, подходи и творчески вдъхновения.

"До Чикаго и назад" е великолепно класическо произведение, но е все така единственото, което изниква в съзнанието на българския читател, колчем стане дума за родни пътеписи. Вече 120 години! Мисля, че е време българската литература и българският пътепис да се отърсят от стереотипите на миналото, да започнат съзнателно да търсят нови посоки и да се самоопределят в реалностите на новото време.

Какви ще бъдат тези нови посоки зависи само от теб, скъпи читателю."