Втората книга е посветена на бойните действия през 1944 и 1945 година.
След разгрома на групата армии „Център“ на Източния фронт и десанта на съюзниците във Франция съдбата обръща гръб на Третия райх.

Върховното командване на вермахта трескаво формира нови СС дивизии и корпуси и ги хвърля като пожарни команди там, където възникне криза. Последната надежда на Хитлер е зимното настъпление в Ардените през 1944 година, но вече нищо не може да промени хода на войната.
Въпреки неизбежната катастрофа СС дивизиите се сражават със самоубийствена смелост. През декември
1944 година съюзническото командване нарежда да не се вземат пленници от СС. Същата заповед получават
и съветските армии, които водят жестока битка за Будапеща.

В тази ситуация СС войските получават най-неочаквания удар в гърба от човека, в когото са се клели да
победят или да умрат. Вбесен от провала на последното немско настъпление край Балатон, през април 1945
година Хитлер им заповядва да свалят маншетните си ленти с неговото име.

Но това вече няма никакво значение. Защото за тях войната продължава и след капитулацията на Германия.
Оцелелите ги чакат съдебни процеси, присъди и лагери – и на изток, и на запад. За тях няма да има мир...