"Приказка за вечността" на Гергана Турийска и Стоян Динков е една безкрайна история за срещата на две души във времето. Въпреки привидно традиционната завръзка на взаимоотношенията между един мъж и една жена, тяхната любов не прилича на онези, за които сме свикнали да четем в романите. Книгата е свидетелство за духовните светове, които се разкриват в реално време, когато припознаем себе си в очите на другия. Тяхната връзка протича на едно различно ниво, в което материята сякаш не съществува. Той и Тя разкриват емоциите си, първоначално в размисли, които наподобяват любовни писма. Когато това вече не е достатъчно, диалогът им представя както личните им страсти, така и философски, религиозни и дори магически слоеве в общуването им. Историите, които споделят от реалния свят и живота си, са по-скоро начин да намерят още доказателства, че нищо не се случва за първи път помежду им. Всеки следващ техен разговор ги доближава до момента, в който или ще се отдадат един на друг, или ще оставят историята да се повтори отново и да се срещнат в следващия си живот.