Тайната на литературата, литературата като изискване и като посока, предстоящият на литературата път - ето това се оказва в центъра на тези литературно-философски изследвания. Страстно и тревожно ни се говори за М. Пруст, А. Арто, X. Брох, Р. Музил, X. Джеймс, В. Улф, С. Бекет, а и за мнозина други, но най-вече за С. Маларме, и дори за онзи, който един ден ще бъде "последният писател". Но може би тук става дума - много повече, отколкото за определени автори и книги - за движението, от което се раждат всички книги и което съдържа в себе си (все още скрито) бъдещето на комуникацията и комуникацията като бъдеще. М. Бланшо е френски разказвач и критик, високо ценен от фигури като Фуко, Дерида, Левинас, Барт, Солерс и мнозина други; мислител, посветил изцяло живота си на литературата и - включителнос пълното си оттегляне от всяка публичност - на онова уникално изчезване, което според него и е същностно присъщо.