• 
  Изгубени вещи
  е-книга: 10.00 лв.
• 
  Козметичен и лечебен точков масаж
  е-книга: 7.00 лв.
  печатна: 12.00 лв.
• 
  На една цигара разстояние
  е-книга: 5.00 лв.
• 
  Бог и гадното копеле
  е-книга: 7.95 лв.
• 
  Чувствам, следователно съм
  е-книга: 17.00 лв.
• 
  Горният етаж - книга 3 от трилогията
  е-книга: 7.00 лв.
  печатна: 5.40 лв.
• 
  Ням свят: Далебор - синът на кладенеца
  е-книга: 6.00 лв.
• 
  Любими семейни рецепти
  е-книга: 4.50 лв.
  печатна: 9.00 лв.
• 
  Хрониките на Звеното
  е-книга: 8.00 лв.
  печатна: 14.00 лв.

Бургаската Петя остава в представите ни завинаги едно полудете? И все пак, тя самата на 6.09.1979 г. е записала в дневника си, публикуван след самоубийството й: “… Аз бях още тринадесетгодишна, а сега съзнавам, че всъщност съм била една малка, много малка жена. Детска глуповатост казвам условно, как иначе бих могла да назова онова велико съчетание на страст и нежност – стихийни, неосмислени, неосъзнати, непредопределени за никого и нищо конкретно, които все пак владееха моето малко, но безбройцветно сърце…” Ерго – детето-чудо само е усещало онова, което критиците ще напишат за него – то е завършена почти, зряла поетеса!

От детинската фантастична приказност, през романтичната естетизация на блатото – до екологичния вик за съдбините на планетата – това е амплитудата, която очертават нейната словесна “музика на водата”. А морските й видения са сравними дори с подводните картини на живописеца в словото Емануил Попдимитров, с класическите му образи на “Херолд” или “Подводна канара”… Ето го нейното “Сливане” с водите:

 И чувствам – на пристанището блясъка
превръща ме във водорасло нежно,
посажда ме завинаги във пясъка
с очи, с ръце на морската безбрежност.
(10.07.1975 г.)

Почеркът й е блестящо определен от Минко Бенчев: “ясен, стремителен, нежно-палав и по моцартовски среброструен.” Едно съчетание между таланта на вундеркинд и морската вечност… Морската стихотворка наистина е права дръзко да обявява върху тетрадките си “Аз съм Волфганг Амадеус Моцарт!”, колкото и това да смущава най-близките й…

Подобно превъплъщение като че ли предполага непригодност към земните предели, точно както се случва в знаменитата Андерсенова приказка с нежното морско създание. И я обрича на Завръщане в прастихията на водите, извечните, бездънните, трагичните, яворовските бездни… Като че ли самият й жизнен път е заключен между стихотворението “Морето” (на деветгодишната поетеса) и “Ела сега” – последното й, отново морско стихотворение, събрани в стихосбирката с емблематичното заглавие “Аз и морето”, съставена от Георги Константинов след смъртта й…

Свръхчувствителното, по морски необуздано, прелестно “диво” момиче, което искаше да спаси всеки от приятелите си, не успя да опази самото себе си. Ето я цялата Петя Дубарова в посвещението й на тъй уязвимия, но всъщност надживял я Христо Фотев:

Поете, многогърб като камила,
пустинята от хора премини,
товара си безценен с няма сила
спаси и непокътнат съхрани,
 
че рухнеш ли от жажда и умора
сред пътя, няма кой да ти прости,
поклон човекът няма да ти стори
от слабост, от жестокост ли. Но ти
 
товара си спасил, достигаш почва.
Спасен си, мъченико Дон Кихот!
Едва сега, обреченико, почва
Той – истинският твой живот!

Самата Петя бе един млад женски Дон Кихот, който заплати с живота си жаждата по неприкосновено битие в своя поетически космос. Затова едновременно вечно ще я жалим и… ще й завиждаме!

Катя Зографова