В публицистична книга "Подлите времена", авторът документира и анализира актуалните политически събития в България. 2013 не е случайна година. Тя ще бъде запомнена – тъй като е преломна в новата българска история. Това е годината, в която стана виден моралният банкрут на българския преход към демокрация. В която маските паднаха и видяхме бесовското хоро, танцувано от управляващата класа. В която доловихме повече от ясно – направо с кожата си – че преходът е всъщност перестройка, чиято цел е да съхрани господството на посткомунистическите кланове, ДС-мрежата и отгледаната от нея олигархия. В която погледът назад показа повече от ясно – и за слепите дори – че близо четвърт век от живота ни е похарчен нахалост – и че сме стигнали отново там, откъдето тръгнахме – до потайно реставрирания член първи на Живковската конституция, според който властта априори принадлежи на БКП. Видяхме мордата на това време, неговият обобщен, символен образ. Видяхме как ни мамят, как безчинстват над достойнството и честта ни. Видяхме как новите бай Ганьовци запретват ръкави и градят виртуални реалности по свой образ и подобие. Видяхме наемници и продажници, готови да обслужват и най-долните предателства към България. Видяхме как сме затънали до шия в подмяната, как обитаваме лъжата. Видяхме как се срива родината ни, как губи всички белези на цивилизованост, как се превръща от държава в територия, как отново продават националната ни независимост за шепа сребърници. Anno Domini 2013. Нарекох нейните месеци “подлите времена”. И не смятам, че сбърках – защото подлостта и наглостта на управляващите бяха нейни белези. За щастие – не само те. Защото тази година е и рожденна. Защото в нея се пробудиха българите, заспали тежък чалгаджийски сън – и осъзнаха себе си като граждани. Защото продължаващите месеци протести доказаха, че чувствителността на младите не е притъпена – и че има надежда България да се превърне в нормална страна. И същите тези “подли времена” по парадоксален начин се оказаха и времето, в което осъзнахме значението на гражданската доблест, на солидарността и достойнството, на свободата. Затова смятам, че е важна тази година. Писах за нея, вълнувах се от ставащото, участвах в него по някакъв свой си начин. Опитах се да я покажа такава, каквато бе. Да я покажа в нейното ставане, в нейната незавършеност – чрез нещо като моментална публицистична скица. Сигурен съм, че най-важното от 2013-та още предстои, че може да се наложи да издам и втори том със същото заглавие, че цялостното й осмисляне ще изисква известна дистанция във времето. Въпреки това смятам, че съпреживяването й е важно. Важно е, защото хората, които протестират на улицата днес, не правят това заради някакви ефимерни материални тегоби. Техният протест е морален – те казват, че така повече не може да се продължава, че има една критична граница на омерзението, която е премината. И казвайки това, те си задават въпросите: кои сме, какви сме, откъде идем, къде отиваме. Отговорите на тези въпроси са най-важните за съществуването на една нация. Дълго ни оттласкваха от тях. Сега е време да им отговорим. Надявам се, че проблематиката на тази книга ще ни покаже колко насъщен е този отговор. Дано да съм успял поне малко в това си усилие.