• 
  Пътят на озарението - Учението на Суфиите
  е-книга: 7.00 лв.
  печатна: 12.00 лв.
• 
  Пробвай ме ще ти хареса
  е-книга: 4.00 лв.
• 
  Българските творци през 2012-та
  е-книга: 2.50 лв.
• 
  Разум и чувства
  е-книга: 7.00 лв.
  печатна: 15.00 лв.
• 
  Акордиране на човешката душа - Том 2
  е-книга: 6.00 лв.
• 
  Врил - Силата на идващата раса
  е-книга: 4.00 лв.
  печатна: 10.00 лв.
• 
  Любовницата на снежния лорд
• 
  Най-страшните български приказки
  е-книга: 7.00 лв.
  печатна: 9.00 лв.
• 
  Project GiGaMoNo
  е-книга: 5.00 лв.
  печатна: 7.00 лв.

От http://www.teenproblem.net:

Йордан Йовков е всепризнат български писател , чийто творби описват душевната същност на хората . Изумително е как в кратък текст той съумява да разкрие толкова много общочовешки истини . Йовковите послания в "По жицата" отново са свързани с душевната същност на хората . Разказвайки чрез голямо художествено майсторство за съдбата на едно изстрадало семейство и за моралната подкрепа , оказана му в труден момент от непознат селянин , авторът показва необходимостта от надежда , вяра и състрадание , дарени в миг , когато всичко изглежда безнадеждно , от човек с милостиво сърце , чиято награда впоследствие е най-голяма - спасението . Така се разбира смисълът на благородните дела , които правят хората по-добри .

"По жицата" има ясна структура - композицията следва сюжета , случилото се е предадено в хронологичен ред с изключение на два малки "разказ в разказа в хода на повествованието . В началото на произведението Йовков представя своите герои "Още докато го бранеше от кучетата , Петър Моканина разбра , че тоя непознат селянин … го гони някаква беда " . От първото изречение писателят започва да гради образа на добруджанския овчар - фактът , че той се кара на животните , защото си вършат съвестно работата , за да помогне на един пътник , красноречиво говори за неговото добро сърце , а това , че бързо се досеща за душевното състояние на Гунчо - за проницателността му и житейска мъдрост . Твърдението се подкрепя в следващите изречения - чрез изразителните глаголи "ядоса" и "нахока" отново се внушава милосърдието и благородството на Моканина , а чрез разчитането на детайлите от външния вид на селянина - досетливостта на овчаря . Целият разказ е предаден през неговия поглед - нещо , типично за Йовков - за да изпъкнат по-ярко нравствените му добродетели , чрез които авторът отправя своето послание - хората да са благородни , за да живеят по-добре . Последвалото портретно описание на Гунчо говори за бедността му , разкрита чрез двукратното повторение на съществителното "сиромах" , и за душевните му качества , внушени чрез фразеологизма "…на мравята път струват" . Във всичко това звучи авторовата идея за добротата , която прави хората единни и по-силни , както се показва по-нататък в хода на повествованието .

Следващият абзац също е доказателство за житейската мъдрост на Моканина и болката , стаена в сърцето на Гунчо и семейството му , както се разбира от текста . Глаголът "измънка" е детайл , който насочва , че "друга грижа има в очите…" на пътника , за което правилно се досеща овчарят . Неговата проницателност е внушена и с факта , че той разбира за болката на една непозната жена от външния й вид , описан в показателна портретна характеристика "жена , мушнала ръце в пазвите си , превита ; ръченикът й не беше забраден.." . Всеки детайл от описанието насочва към мъката в душата на тази майка , въплътила в себе си образа на всички родители , страдащи за децата си . Но освен нея , вниманието на Моканина е привлечено от момиче , лежащо в каруцата на "черни селски възглавници" . Посредством цветова символика е внушена мъката и болката на това семейство . Тук авторът показва "колко мъка има по тоя свят" , но че с воля и надежда всичко се оправя и именно това е едно от посланията на Йовков .

Проницателността на Моканина му позволява да се досети за болката на селяните , а в последвалия диалог с Гунчо писателят прибавя още един щрих към образа на своя герой - неговата тактичност . Дискретността на овчаря се разкрива в речева характеристика - въпреки че добре разбира за мъката на семейството , той не задава директно въпроса , а чрез неуточняващата дума "май" предразполага пътника да разкаже историята си . Гунчо казва , че има болна "една момичка" . В умалителното съществително е събрана цялата бащина обич на селянина , която проличава и от огромната мъка в душата му , изразена чрез детайла "погледна…но не ги виждаше" . Разбирайки болката на този човек , Моканина тактично сменя темата на разговор като пита "не си тъдявъшен ти , отде си ?" . Дискретността на добруджанския овчар предразполага Гунчо и той разказва своята история - как с много труд изхранва семейството си и "сполай на бога" оцеляват , стига да не им "се случила таз бела…" . Въпреки тежкото житие , селянинът е благодарен на Господ , което говори за неговото добро сърце и вяра , а стилистичното многоточие разкрива нетърпимата му болка . Тук Йовков предава едно от своите послания - човешкото благородство е ключ към сърцето на много хора и може да облекчи мъката им .

След тази речева характеристика , чрез детайла "мазолести пръсти" писателят отново насочва към трудния живот на Гунчо . Последвалата реч на героя се явява в подкрепа на това твърдение "не ни траят децата" , "от устата си съм отделял , да му купя нещо " . В тези редове проличава огромната болка , породена от неизмеримата бащина любов и отчаяние . Чувайки тези прочувствени слова , Моканина тактично се опитва да смени темата , като пита "на колко години е?" . Въпросителното изречение е съвсем обикновено , но от него проличава съпричастността на овчаря , която е една утеха за Гунчо . Той не е съвсем точен в отговора си "към двайсет" и това не е случайно . Йовков не посочва времето , през което се развива действието , и не рисува природни пейзажи съвсем умишлено - така той иска да предаде едно свое послание - винаги ще има хора , страдащи , и хора , притежаващи голямо милосърдие , а проблемът за спасението ще съществува , докато свят светува .

В разказа "По жицата" са заложени много общовалидни истини . Разказвайки съдбата на героите си , Йордан Йовков предава своите послания , които ще помогнат на хората да живеят по-добре . Писателят внушава колко жизненоважно е да се обичаме , да разбираме чуждата болка , да сме съпричастни , за да извървим най-дългия път - пътят на спасението . Също така авторът отправя и посланието , че надеждата , вярата и добротата крепят човешкия живот и помагат той да е по-лесен . Със своите поуки , заложени от Йовков , разказът "По жицата" ще остане безценен камък в съкровищницата на българската художествена литература . 2005г.