Романът на Георги Тенев „Партиен дом“ печели наградата на фондация ВИК за роман на годината (2007).

Действието се развива през осемдесетте и деветдесетте години на 20 век, по време на прехода от комунистически режим към демокрация. Книгата е едновременно любовна история, пародия, трилър за една политическа измама.
Началото ни представя срещата между главния герой и едно особено момиче – дъщерята на стар високопоставен партиец, който е на смъртно легло. Ветеранът на партията моли младия човек да вземе куфар пълен с милион и половина евро. Така романът започва игра с един от най-популярните съвременни български митове: този за куфарите с пари, направлявани от партийната конспирация през периода на прехода.

Интригата отприщва събития в сегашно време и лавина на спомените, които ни отвеждат във времената на късния соц – епоха на изграждането на съвършения нов човек, който може да бъде едновременно спортист, войник, гражданин, мислеща личност. Детството и младежките години се завръщат едновременно идеализирани и носещи странно усещане. Нещо с баланса на справедливостта не е както трябва. Пред смъртната опасност от радиационно облъчване, причинено от Чернобилската авария, не всички са били равни.

Надзъртаме в света на партийния елит, едно от семействата на висши служители, които са били предупредени за опасността, докато масата от населението е оставена да се спасява сама. Надзъртаме в Мавзолея, който за едни е паметник, за други дом. За главния герой, властовата цитадела на Партийния дом е декор, в който се разиграва едновременно любовна драма, насилие, сексуални актове, морален и психически тормоз. Дъщерята на партийното величие става съпруга на главния герой. Младият човек се намира в Германия, но неизличимите спомени и последствията от българското му минало все още го преследват. Най-мъчителният и вълнуващ въпрос е защо той е свързал съдбата си с хора от партията – корумпирани, но понякога щедри, обикновени, но все пак безчовечни и изкривени. Едновременно хора и чудовища.

Борейки се с отговорите в този странен размисъл, героят прибягва до услугите на порнографията и проституцията в Хамбург. Не успява да разсее ума си, а само задълбочава драмата. Отчаяно се връща, отново и отново, към времето на детство и невинност, когато е срещнал любовта на своя живот.