Да, това е новата книга на „поета на виното и любовта”, но в нея ще откриете не „любовни” стихотворения, а поетични творби, които ровят в раните на миналото и настоящето, за да ни изправят пречистени пред бъдещето.
Включени са безусловни „класики” като „Паисий обикаля още” и „Крепост”, както и други шедьоври на поета. Макар и „нелюбовни”, те също са пропити от любов – към всичко онова, което ни прави българи и хора.
Вижте другото лице на големия български поет Евтим Евтимов.

Стихотворенията в тази книга ребром поставят пред всеки от нас въпроса: „Дали съм българин или не съм?”. Не само по-новите, но и тези, писани преди десетилетия, продължават да звучат удивително актуално, като и до днес проверяват българската кръв и отговорност пред бъдещето.

Паисий обикаля още

„О, неразумний и юроде, поради что се
срамиш да се наречеш болгарин…”
Паисий

Поклонници на чужди етикети,
на чужди гербове и имена!
Винете ни,
винете ни,
винете,
макар да нямаме вина
за любовта свещена и голяма
към тази чудотворна, родна пръст.
Родили сме се българи и няма
на други да отстъпим своя кръст.

И припомнете си: къде до днеска
от ризи на обесени мъже
е шито знаме, за да има Левски
и да умре безсмъртен на въже?
Заключени зад черните решетки
на своите карирани палта,
коя от ризите ви ще затрепка
и родно знаме ще ни спомня тя?

През тези кратки дни и дълги нощи,
застанал до прозрението пръв,
Отец Паисий обикаля още
и проверява българската кръв.