Тази книга е предназначена предимно за студенти и преподаватели по преводознание. Но тя ще заинтересува и всеки, който е любопитен да проследи „изворите“ на преводаческата традиция в Европа през Античността и, по-специално, зараждането на дуалистичното схващане.

Книгата проследява пътя на преводаческата практика и на разсъжденията за превода, движещи се между два полюса, този на смисъла и този на буквата, „в плен на знака“, от Античността до началото на XX век. Желанието на авторката е да установи диалог между различните епохи и култури, представени в книгата, като изтъкне някои повтарящи се преводачески методи, проявявали се понякога в много различни, а друг път в сходни условия: културни, религиозни и политически хоризонти; отношения между власт и култура (езикови и културни политики на монарси и правителства); взаимодействия между езика на един народ с други, смятани за доминиращи или за по-богати езици (латински в

Западна Европа, гръцки, руски и западни езици в Източна Европа); културни и езикови норми; развитие на приемащата литература (в процес на формиране или възраждане или, обратно, в господстваща позиция); с други думи – да обхване всичко, което формира хоризонта на един преводач и го ръководи, съзнателно или не, в неговия преводачески проект.