Писателската кариера на Габриел Зевин започва на 14 години, когато гневно писмо до местен вестник за концерт на „Гънс енд Роузес” довежда до първата й работа като музикален критик. Любовта й към писането я отвежда в „Харвард”, където завършва със степен по английска литература.
На 37 години авторката има зад гърба си осем романа за тийнейджъри и възрастни. Пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, за тийнейджърка в отвъдния свят, за говорещи кучета, за хора, страдащи от амнезия, и за трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Зевин смята, че нетипичната й гледна точка към писането е плод на необичайното семейство, в което израства - майката й е корейка, а баща й – руски евреин. „Често чувствам, че произходът ми ми е помогнал много – най-вече, защото изпитвам емпатия към различни хора”, казва тя.
Първият й роман  Elsewhere (FSG, 2005) е преведен на над 20 езика. Третата й книга „Memoirs of a Teenage Amnesic” (FSG, 2007) печели наградата ALA за най-добра книга за янг адълт и по нея е направен японският филм Dareka ga Watashi ni Kiss wo Shita.
Осмият й роман, бестселърът на „Ню Йорк Таймс” „Книжарничката на острова” (ИК „Кръгозор”), има издания на над двайсет езика. Габриел Зевин е благодарна за топлия прием, който е получила от книготърговците и от читателите. „За да напишеш ревю за книгата, трябва първо да си я прочел – да си я избрал от многото други предварителни копия, които си получил от представителя. Затова се старая винаги да пиша благодарствени писма на тези хора. Накрая реших да напиша едно по-голямо писмо – към всички тях. И така се появи „Книжарничката на острова”  - съвършеното любовно писмо към книгите, книжарниците, любителите на книги и книжарите.
За Зевин смисълът на писането, което започва в самота, е в свързването между хората. Щом книгите ни помагат да се свързваме един с друг, а свързването води до любов, значи ли, че книгите са синоним на любов?
„Може би не за всекиго, но за мен са”, потвърждава Габриел. „Понякога си мисля, че влюбването в един човек изобщо не се различава от влюбването в книга.”