• 
  Мошеникът
  печатна: 8.99 лв.
• 
  Забравените от небето
  печатна: 9.95 лв.
• 
  Портрети и наблюдения. Есета
  печатна: 20.00 лв.
• 
  Шекспир - том 7: Трагикомедии
  печатна: 30.00 лв.
• 
  Истории за кронопи и фами
  печатна: 12.00 лв.
• 
  Слънце и кал
  печатна: 14.99 лв.
• 
  Кървавото евангелие
  печатна: 15.99 лв.
• 
  Вендета в Нефритения дворец
  печатна: 7.00 лв.
• 
  Изъ Пловдивъ въ друго време
  печатна: 13.00 лв.

На ръба на света човек застава сам и богат. Сърцето му е изпълнено с обич, а от раменете му се спуска наметалото на спомените. Душата му е с него, но почти. Нали си на ръба? Тя се опитва да му покаже онези светове, в които лети, когато той спи или е наведен над листа и дращи с перото (листът в повечето случаи е екран, а перото отдавна не е перо).

И отлитва душата, но разумът я хваща за ръка и ѝ показва онзи, същия свят. Ето – това е родният дом, ето ги майка и татко. Ето я и първата, преплела се с единствената любов. A ето там се чува "глъч и смях, продавач на сироп, старци с бомбета". И варосаната кухня, в която баба, майка ти (аз), дъщеря ти (ми) и твоята (моята) внучка се сливат в едно, та да продължат полета във висините. Ето я Родината – Страната на розите, "земята с най-бистри реки под небето", "с житата си златни". Прекрасна е, с "гори епични", "талантливи деца", а "жените - красиви". Но и "държава с нула възможности", "дето днес на парче продават". А бащите ни живеят в нея почти по Ботевски –

"Жив е той! Жив е! Там на Балканите!
Тежко, но диша... И се изхранва.
И покрай себе си, храни и другите.
Камък е хлèбът му – кървав и труден."

И те парва тъгата и задушава сърцето ти, а разумът избухва в гняв и болка и хем отвръща взор, а го връща все на онези "пеещи тротоари", дето "пеят само срещу грош". Този гняв те повежда по пътища нови, та да дири друга земя. Не така красива и не твоя, но с обещание за свобода, дето няма да те стяга яката и да те души "до бясно". За да стигнеш до "безработица двадесет и седем процента", до препълнено с фибри ГМО, дето "всяка дума е шаблон" и започва умът ти да скърца и се превръщаш… в робот.

"Изключвам се от захранването в мрежата сутрин". "Не обичам. Нямам чувства. Самодостатъчен съм си." Защото иначе боли и болката ме води към ръба – спасение, към ръба – граница. И за някои този ръб е почти като при Есенин - кръчмата, в която барманът трябва да застреля сутринта, защото ти си пиян "безобразно, по човешки". За други ръбът е в "срещата с Дявола" – "прекрасен и лъскав, един мъж почтен". Или е в срещата с пеещия тротоар и мечтата за власт и за сила. Или пък в жадувания щастлив живот на непорасналата дъщеря.

"На ръба на света" на Румяна Симова събира всички тези граници и спасения в едно и заедно с това ги превръща в пътечки и пътища, които водят към нейния свят и нейния ръб на света.
Там, където може не само да сънува, но и да разкаже "Притча за Дявола". Или да застане на самия ръб и да изкрещи, не, да нарече като заклинание, та да промени и самата съдба.

"Не позволявай на омразата да те погуби.
Защото само ти си ми останал.
Човеко в мен. Ръцете стават груби,
краката ти са цели в рани…
Не позволявай…
Трябва да останеш."

А може би леко да приседне на ръба и нежно да прошепне:
"Здравей,
Прости ми, ако се натрапвам,
Но думите изписват се сами…
….
Но те обичам!"

И да чуе в отговор
"неочаквано,
Напук,
Изневиделица
….
Обичам те."