Мисля, че човек на 18 години е много объркан.

На 13 бях влюбена за първи път, на 15 бях влюбена за втори път, на 16 бях little sweet sixteen, на 17 разбрах защо хората правят секс с хора, в които са влюбени, а на 18 съм тъжна, самотна, объркана и незнаеща кой път да поеме и какво е измислила съдбата-шегаджийка за мен.

Имам чувството, че първи курс беше на една цигара разстояние. Всичко помня. Сякаш преди да запаля цигарата бях седнала на първия ред до стената и за първи път видях Коста. Сякаш на едно вдишване беше първият ни танц, на половината цигара бе времето, прекарвано заедно и на дръпване преди загасването са нощите ни заедно. Сигурно няма друг човек, който да е толкова наивно объркан цели пет години от собствените си мисли, чувства и нереализирани фантазии. Но пък и толкова доволен от себе си. За нищо от тези години не съжалявам. За нищо от тези моменти не бих заменила. Не бих се отказала от нищо от това, което беше.

Бих искала само, ако можеше на раздяла да прекарам няколко дни с него, с Коста, но знам че това е невъзможно в момента и затова просто само леко си мечтая.

Вярвам, че животът е шарен и ще ми поднесе доволно много изненади и съм убедена, че една от тях ще бъде финалът на тази история. Някой ден, някога, дори да не е happy end, а просто „конец”.