„Нашият брак на езика на психологията се наричаше „сливане“. Ние бяхме едно цяло. И се чувствах като в разхерметизиран космически кораб – защото един от членовете на екипажа незнайно по каква причина е излязъл през стената. И сега през дупката свисти и фучи бившият ни общ кислород. Та вместо да изкърпя дупката, аз, образно казано, се бях подала навън и с възпалени очи, задъхана се озъртах в безвъздушното пространство.“

Разводът е много лична и тежка тема. Трагедия, за която не ти се мисли нито докато нещата са съвсем наред, нито когато всичко неочаквано рухва. Измъкваш се от руините на бившето семейство и ти се ще да избягаш, без да поглеждаш назад, да загърбиш миналото и да гледаш само към бъдещето. Но нищо ново не може да те ощастливи, докато не си дадеш ясна сметка за случилото се. Трябва да спреш, да погледнеш в очите страховете, болката си. Да се видиш без обичайното самоумиление и самосъжаление. После...

После предстоят усилията, описани подробно и хронологично от Юлия Рубльова. От „парясницата“ до „свободната жена“ – стратегия за оцеляване. Нови житейски правила, неочаквано смели идеи за мястото на жената, за парите, за приятелството и секса.