Tемата на броя: Нашите деца

 Защо, деца Господи, защо деца търсиш?...
– Децата престават да са деца, заради злите си учители, които им забраняват достъпа до Мен и ги учат на старческата мъдрост на света. А Аз не преставам да съм дете, защото се храня с вечно младата мъдрост на небето... Казвам ви, царството Ми е царство на децата.”
Св. Николай Сръбски

Любовта е спонтанното отношение на детето към света. Тя е начинът да познаем и да бъдем познати от децата си. Какво ще открият децата, познавайки своите родители – ето истинският, според мен, въпрос на възпитанието и родителската мисия. Не може да дадеш нещо, което не притежаваш – това основно правило до голяма степен обяснява и разрешава проблемите, свързани с духовното възпитание на децата ни. Невъзможно е да обясним на детето си вярата в Бога, ако тази вяра не е основното съдържание на собствения ни живот.

Съдържание:

Защо деца, Господи...
Вечната детскост на Бога – прот. Ал. Шмеман
Деца се събират на езерото – еп. Николай Велимирович
За църковното възпитание на децата
Децата искат честни отговори, както искат неподправена храна...
За православните таралежи и детската литература – А. Галперина
Братчето Ягленчо и сестричката Рутвица – Ивана Бърлич–Мажуранич
Богословие за тригодишни – Пламен Сивов
Отговори на детски въпроси за Бога, Църквата и вярата в съвременния свят – о. Максим Козлов
Националната просвета: щрихи на самокритика – Христодул, архиепископ на Гърция
Раждането на личността – Андрей Романов
Проблемите на православната педагогика
Религиозното образование: един сериозен въпрос за решаване – Димитър Попмаринов