Целта на настоящата книга е опит за философски анализ на Психоанализата.

Доминиращ е проблемът за злото, чийто аспекти са: злото в нас, когато потискайки инстинкти човек се разболява от невроза и злото към другия, когато давайки израз на инстинкти и желания той е нараняван.

Психоанализата обяснява редица явления (културни, социални, религиозни, или болестни като неврози) с помощта на обяснителни модели като: Едипов комплекс, Кастрационен комплекс, Нарцисизъм, Сублимация и др. Тя отговаря достатъчно убедително на въпросите кога? (възниква депресията), как? (се отразява отношението на родителя към детето, как става развитието на детето?) какво? (се крие зад прекалената любов и грижи?), но няма определен отговор на въпроса: „Защо?“.

Защо агресията изглежда на вид безпричинна, защо човек има нужда от удовлетворяване на влеченията си, защо липсата на любов води до психически травми.

Основен проблем на изследването е  психоаналитичното основание, което мотивира човешкото поведение и съществува общ знаменател за властолюбието, за стремежа към пари, за желанието да си обичан, за творческите изяви, за престъпността? В книгата се търси принципът, който обяснява наглед разнородни явления, които като решение остават на едно частно ниво (Ницше - „воля за власт“, Фройд - „сексуалност“), защото не включват други стремежи (към любов, към пари  и др. ), поради което се нуждаят от по-общо решение, което да ги обхване.