• 
  Трите живота
  е-книга: 4.00 лв.
• 
  Ледено сърце
  печатна: 5.00 лв.
• 
  Христо Ботев - поезия и проза
  е-книга: 1.50 лв.
• 
  Анатомията на едно изчезване
  е-книга: 10.00 лв.
• 
  ПЪТЯТ
  е-книга: 12.99 лв.
• 
  Консорциум Alternus
  печатна: 9.00 лв.
• 
  Къщата
  печатна: 12.00 лв.
• 
  Светецът на неизбежната лудост
  е-книга: 12.99 лв.
  печатна: 14.90 лв.
• 
  Телепатична връзка
  печатна: 12.00 лв.

На терена - странна работа. Тия наш'те не тичат. Нещо ми подсмърчат и се влачат. Аз търча като откачен, ама няма кой да ми я даде. Тия простаци „полицаите" надъниха четири греди за две минути и ми призля. Добре, че наближи краят на мача, че аз такова чудо не бях виждал. То е нормално да не се срещна с топката, ама пък целият отбор да гледа мача без билет ми се видя нахално.

Направих едно мега грубо влизане на... май беше Упи Голдбърг и без да се замислям много подпалих по крилото. Съдията посегна да свири фал, ама изпусна свирката и не му се занимаваше да я търси из локвите, та ме остави на мира. Пуснах я на Дельо на дъгата и тръгнах на скорост в наказателното, чакайки я на двоен пас. Дельо финтира двама и ми я пусна за десния крак, а пред мен само едно малолетно вратарче. Усетих как целият стадион се изправи, а Чичката замръзна. Сички на терена прехапаха уста и се вгледаха как замахвам, щото то си беше около деветдест и втора минута. Замахнах с все сила и се прицелих в далечния ъгъл. Избомбих я и се оказа, че... пръснах главата на един пич в сектора зад вратата. Падна като убит.

Направо ми стана лошо. Добре де, как може да не уцеля тая врата, след като, щом погледна напред, аз друго не виждам. Тя е огромна, а тоя вратарят е няк'во дете. Както и да е, пребих човечеца, ама не съм искал, макар че малко хора го разбраха. Тия направиха атака, тоя Квазимодо размина седем от нашите, което не знам как стана и накрая паднахме.

След мача ми скочиха разни журналисти с начално образование, щото то други няма, и ме нападнаха, че съм бил зел пари, за да не вкарам. Начи, реално тоя Раеф мина и ми даде едни два бона, ама той даде на сички, така че не виждам к'ъв е проблемът.

Пред стадиончето Борат и наш'то шефче си лафеха гръмко с един пич, който имаше яке с надпис „Клинична токсикология и бедствени ситуации". Минаха Стоил и Джамов и мощно ми стиснаха ръката, а Дон Корлеоне ми вкара задвратница и каза, че съм бил талант. Малко ми се дигна самочувствието, ама феновете се разпенявиха, че съм бил симулант. Защо съм бил влизал на терена, треньорът също ли бил в схемата? Начи, нахраних мощно двама-трима, ама те цяло стадо. Качих се в рейса и си пуснах музичка. Снимаха ме, замеряха ме с бутилки, телефони, плодове, зеленчуци, кал, тор и прочее.

На следващия ден ставам и съм мега свеж. Пускам си лаптопчето и по всички страници съм все аз.

Псевдофутболист проваля „Военна дружина", „Нямат край трансферните смешки", „Мъка, мъка и пак мъка за „червения" фен" и на всички снимки все аз. И тия психари писали, че съм бил приятел на тоя Борат, че Раеф ми бил брат. Карал съм бил „Ферари" и снощи съм пил в дискотека и дават снимка на отбора. Те тия простаци верно ходили да пият. Мен ме няма, ама кой ти гледа. Голям скандал станал и Чичката го уволнили.