„Опознай себе си!“ – заповядвал един от първите европейски мислители на своите ученици. Още Сократ се усъмнил в аксиомата, че нашето аз и истината за него са идентични. Ще се уверим колко прав бил мъдрецът, ако вникнем в чия да е автобиография. Излиза, че човек не може да разсъждава, без да твори. Никоя частна истина не е огледало на действителността, тя е относителна. Затуй автобиографията и автопортретът не са повече от мнението на някого за себе си; затуй биографията и портретът са мнението на другиго за оногова. Те могат да бъдат по-близко или по-далеко от истината в зависимост от количеството труд, което са стрували. (Този тежък труд обикновено наричаме творческо прозрение.) Когато започвах книгата си, исках да я озаглавя „Истинското житие на Софроний Врачански“. Сега, когато я завършвам, такова заглавие ме плаши, а няма как да го смаля в „По-близо до истинското житие на Софроний Врачански“. Нека тази книга бъде просто една от многото, които българското потомство дължи на поп Стойко.