Фантастична новела в стихове

Ирелевантът - последният човек на планетата Земя, превърнал се в жива черна дупка. Поглъщайки бавно космоса в себе си той пътува - неподвижен - из вселената. И по пътя на своето самоунищожение, лутайки се между Хаоса и Хармонията, осъзнава, че постигането на което и да е от тези две състояния не го прави истински щастлив. Тогава последният човек прави своя последен ирелевантен ход... 

В една паралелна реалност Земята е превърната в гробище. Животът отдавна е угаснал от лицето й, а единственият спомен за него е споменът за Болката (Ним) и за Скръбта (Дрома) - двата кошмарни призрака, които вият в пустотата и жадни вървят към тялото на Последния човек. Те знаят, че той ще бъде последното бойно поле за тяхната безсмъртна вражда, знаят, че животът му ще ги засити както ничий друг. Това, което не подозират е, че отиват към собствената си гибел. Защото онзи, който ги очаква, вече не принадлежи към човешкия род, а е нещо различно. Той е погубил своите братя и боговете им, подчинил е съзвездията и се е откъснал от измеренията. От метеорите паднали в краката му той вдига замъци и ги унищожава, безмилостен и... празен - воин на Хаоса. Не е оставил никой, който да му даде име, нарекъл е сам себе си ИРЕЛЕВАНТ - "откъсващ се " от всичко. 

Ним и Дрома изгарят в мрака на душата му. При срещата им с Последния човек двамата загиват от собствените си оръжия: преди смъртта му - върху Господарят на Болката се стоварва цялото човешко страдание, а Ним, Скърботворецът загива сломен от безбрежна скръб. Ирелевантът продължава своя път през беззвездните пространства, стъпил върху опустошената си планета и с мъничкото слънце, което е оставил единствено да кръжи над главата му. Звездострелецът се носи към своето самоунищожение, и в пустия космос среща мрачни създания, които подобно на него поглъщат звездите и вървят към Нищото. Той се сражава с тях и оцелява в една игра на смърт, без победители. И колкото повече животи отнема, колкото по-близко до Черната вечност отива, толкова по-силно осъзнава, че този път не е неговия. В мислите му все по-често се явява гласът на Светлината, който го моли да спре и да се върне към доброто в и живототворящото в себе си. 

Отвъд вратите на Смъртта Ирелевантът вижда двата пътя, които го очакват. Той трябва да избере между Мрака и Светлината - Хаосът и Хармонията...

Но това не е единственият избор.

Има още една възможност. Тя е най-човешката и същевременно най- свръхестествената, най-реалната и най- фантастичната. Хаосът го притегля като тъмен пристан. Хармонията го зове в своя Храм от светлина. И между техния изкусителен повик Ирелевантът дочува плачът на една жена, която ридае над безжизненото му тяло, там, в истинския свят, в бялата болнична стая, където той лежи изпаднал в дълбока кома. Името му е Ирей льо Вант, архитект-реставратор на замъци. Нещастието го сполетява дни след като е срещнал любовта на живота си. И тази любов не го изоставя, тя продължава да го следва през мрачните пространства на неговия сън.

В края на своето пътуване Ирелевантът остава верен на човешкото в себе си, а човекът прави своя последен, ирелевантен избор. Той се изтръгва от Смъртта, изтръгва се от Хаоса и от Хармонията и се връща към живота при своята любима, която го чака...