„Имен ден за добрия човек“ е петият сборник с разкази на Калин Терзийски. След „Има ли кой да ви обича“ и „Любовта на 35-годишната жена“ „Имен ден за добрия човек“ е книга с много по-ясни послания, по спокойна и по-мъдра. Разказите са писани в периода от 2008 до 2011 и въпреки привидната си и неочаквана разнопосочност и различия в темите са подчинени на една силна и дълбока тема – постигането на душевна хармония и пътя, който човек изминава, за да открие себе си. Образно казано, ако в предишните сборници авторът се мята, разкъсван от демоните си, то сега се е преборил с тях, но е изправен пред по-сложната задача: Да разбере какво следва след победата. И което е по-плашещо – дали това въобще е победа. Стремежът към Просветление е червената нишка на всичките разкази. И въпреки донякъде публицистичното им звучене и философските разсъждения в тях, те са разкази, описващи истинската реалност – с ярки и естествени, взети от настоящето сюжети, макар че сред този реализъм се промъкват и странни, донякъде зловещи и дълбоко философски притчи като „Йога”.