На 13 май 1945 година двайсет и четирима военнослужещи и жени от Женския армейски корпус се качват на транспортен самолет, за да станат част от развлекателен полет над Шангри-Ла – красива и загадъчна долина, дълбоко в покритите с джунгли планини на Холандска Нова Гвинея. За разлика от миролюбивите тибетски монаси от романа на Джеймс Хилтън „Изгубеният хоризонт”, тази Шангри-Ла е дом на въоръжени с копия туземци със слава на канибали.

Но разходката се превръща в сурова битка за оцеляване, когато самолетът се разбива. Като по чудо трима пасажери се спасяват. Маргарет Хейстингс – боса и с изгаряния, няма друг избор, освен да носи обувките на мъртвата си най-добра приятелка. Джон Маккалъм, който оплаква смъртта на своя брат-близнак, загинал на борда на самолета, прикрива мъката си под маска на стоицизъм. Кенет Декър има жестоки изгаряния и дълбока рана на главата.

Емоционално опустошени, тежко ранени и напълно беззащитни пред скритите опасности на джунглата, тримата оцелели са изправени пред сигурна смърт, ако не напуснат мястото на катастрофата. Пасажерите се впускат в мъчителен поход в планината – пътешествие към непознатото, което ще ги отведе право в селището на примитивно племе от суеверни туземци, които никога преди не са виждали бял човек.