Ана Ахматова винаги е била особено любопитна и за биографите, и за широката публика. Всяка неточност или посегателство над индивидуалността и творчеството й поражда бурен отклик. Вероятно това е една от причините Надежда Манделщам да й посвети своето изследване. А също и продължилото десетилетия общуване между двете забележителни личности в литературната и културната история на Русия. Голямата дама на руската поезия и до днес остава подробно описвана, разгадавана и същевременно енигматична. Сигурно периметърът от руската духовност, който тя обхваща и покрива, е много по-широк от този на други велики руски поети. Затова никой не е получил името, което неясно как е прилепнало и към словото й, и към съдбата й на жена и майка - Ана на цяла Русия.