Доматите произхождат от тропическата зона на Америка. На територията на страните разположени на този континент, от Мексико до Перу отглеждането им е било разпространено дълго преди европейците да открият "Новият свят". В литературата се визират два центъра, от където произлизат доматите: Централна Америка и Галапагоските острови. В Европа доматът е внесен през XVІ век - в Испания и Португалия, а по-късно и в Италия, където дълго време се отглежда като декоративно и отчасти лекарствено растение. Като изключително адаптивен към условията на отглеждане, доматът има широк ареал на разпространение. Най-големи биологични възможности за култивирането му има в Северното полукълбо между 55 и 35° северна ширина. В епицентъра на тази зона загубите на труд за производството на 1 килограм домати са с 5-6 пъти по-ниски отколкото в покрайнините й. Тук се произвеждат и най-голямо количество домати на човек от населението. У нас отглеждането на домати е повсеместно разпространено. Доматът е тревисто, едногодишно, поликарпно, самоопрашващо се растение. Някои автори го отнасят към многогодишните, недългоживеещи растения, които в оранжерийни уславия при допълнително осветление през месеците ХІ-І могат да плододават в продължение на няколко години. Към условията на отглеждане доматите са средно взискателни. По-своите качествени показатели доматите се явяват най-ценната зеленчукова култура, както в свежо, така и в преработено състояние.