Ключовата тема l "Евангелие според Пилат" е дали Иешуа (Христос) е осъзнавал, че е месия. Действителен Син на Бога, за да го докаже, той трябва да преживее страданията на кръста и собственото си възкръсване. Един от най-интересните моменти в романа е начинът, по който Шмит представя образа на Иешуа. Той разкрива неговата природа и мисия стъпка по стъпка. Подчертава неговата човешка страна. Странен е този Иешуа. За разлика от 2000-годишното "клише" Иисус, той обича да се смее, да си пийва и хапва, както и да общува с жени със съмнителна репутация. Макар да няма стратегия, амбиции и цел, Иешуа тръгва срещу семейството си и влудява римляните с религията на любовта, която се разминава с установените норми. Дори майка му Мириам казва: "Не бива да обичаш толкова много. Иначе много ще страдаш." И не греши… От своя страна римският прокуратор Пилат е войник, чийто интерес е да запази мира в Иерусалим, гледа на света политически, а на делото на Иешуа като на заплаха за реда в Рим. Ето защо Пилат започва разследване за изчезването на тялото и мистериозната му поява след три дни, търсейки рационални аргументи против слуховете за неговото възкръсване. Постепенно обаче Иешуа, който е търсел само истината – нещо за което си струва да се бори човек, да живее, да умре – променя възгледа на Пилат за света. Съпругата му Клавдия изрича проникновени думи: "Да вярваш и да се съмняваш, е едно и също нещо, Пилате." Да вярваш или не – прилив и отлив на една и съща вълна. За Шмит е типично да задава по нов начин големи метафизични въпроси, като ги изпълва с нова сила, свежест и мистериозност. Романът засяга познати теми и истории от Писанието, поставяни и обсъждани хиляди пъти, но те са разказани така, че отново ни завладяват. "Евангелие според Пилат" е амбициозна, смущаваща и дълбоко лична книга, в същото време с широко и универсално въздействие. Това е един благороден и задълбочен роман, който ще хареса на всички, които поставят свободата на мисълта над всичко друго.