ЦВЕТА ТРИФОНОВА е родена на 5 август 1944 г. в Ямбол. Завършва далекосъобщителна техника в Полувисш институт по съобщенията (1966 г.). През 1979 г. завършва „Българска филология и история" в СУ „Св. Кл. Охридски" и две години е преподавател по литература в СОУ в град Банкя. От 1981 г. до края на 2009 г. работи в Института за литература при БАН. Автор е на четири монографии: „Архив Н. Вапцаров. Аналитичен опис" (1992); „Никола Вапцаров. Текстът и сянката" (2004);„писатели и досиета" (2004) и настоящия сборник „Георги Марков. Да пишеш, за да можеш да умреш" (2012). Публикувала е над 100 студии, статии, предговори и рецензии в академични сборници, книги, алманаси, списания, лит. вестници и сайтове. Съставител, редактор, автор на предговори, бележки и справочни апарати на четири книги на български писатели - епистоларния роман на Яна Язова и Александър Балабанов „Мойра" (1996); романа „Война" от Яна Язова; мемоарно-документалния сборник „Данаил Крапчев и вестник „Зора". Незабравимото" (2006). През 2007 г. редактира и подготвя за печат романа „Покривът"от Георги Марков. Автор е на предговора, приложенията и бележките към творбата. Книгата „Георги Марков. Да пишеш, за да можеш да умреш" е първият литературоведски сборник, посветен на творчеството и личността на бележития писател дисидент Георги Марков. Включва осем студии и статии, писани от 2007 до 2011 г. В тях се визират ключови заглавия и биографични моменти с повратно значение в неговия творчески и житейски път. Обект на литературоведски анализ са романът „Покривът", пиесите „Комунисти" и „Архангел Михаил", есетата от цикъла „До моя съвременник", както и посмъртно публикуваният сатиричен роман „Достопочтеното шимпанзе" в съавторство на Г. Марков и Дейвид Филипс. В самостоятелно изследване е проследена биографията и съпътстващите сюжети на една от големите български библии -„Задочни репортажи за България", равна по значение на епохалните национални съчинения „Записки по българските въстания", „Строители на съвременна България", „Българският Великден". Съпоставителната студия „Никола Вапцаров и Георги Марков. По повод два юбилея през 2009 г." проправя път за бъдещи асинхронни изследвания на биографиите и творчеството на двамата творци, споделили една и съща трагична участ въпреки антагонистичните си убеждения. Обединяващата идея на сборника е чрез анализ на съчиненията да се разгадаят и личностните, и моралните характеристики на Георги Марков, белязал цяла епоха в историческото живеене на България. Целта е да се възвърне интересът към забравените и пренебрегвани до днес заглавия на полагащото им се място в историята на националната литература и култура.