Тръгнал от Аляска с идеята да свърже с колело двата края на американския континент, Филип Жак стига до Ушуая след самотна „езда“ в продължение на повече от 24 000 км. Той напуска северноамериканските национални паркове заедно с пеперудите монарх, бягащи от зимния студ, и следва бавната им миграция чак до Мексико. Прекосява Централна Америка сред вулканични изригвания и земетресения и достига от Кордилерите до Андите. Мечтата се превръща в реалност в Перу на брега на езерото Титикака. По-нататък преминава през дългата чилийска ивица, за да достигне пределите на континента. Но за да се добере до най-южната му точка, трябва смирено да поиска разрешение от ветровете в Патагония, за да премине през тяхната територия.

„Защо трябва да ходя чак в Ушуая? Не живея там и не познавам никого. Какъв е смисълът да караш велосипед на 4 000 метра надморска височина, натоварен с трийсет килограма багаж? Може би поне малко да се извисиш духовно? При такова пътешествие е най-важна не крайната цел, а привидно „пропиляното“ време и пространството, в което търсещият светлина пътник открива самия себе си, докосвайки се до различния „друг“, преодолявайки препятствията по пътя и трудностите на самото пътуване.“ Самотното каране по Панамериканската магистрала предоставя достатъчно време за гмуркане в собствения вътрешен свят.