„Бозайници“ е историята на един човек, роден в Париж преди около четирийсет години. Завършил политически науки, упражнявал най-различни занаяти, бил известно време безработен, след което става преподавател. И пише. „Бозайници“ е роман за Чичото – алкохолик и неудачник. И роман за любовта, самотата, семейството, безработицата, лицемерието и всичко останало. Ето какво казва по този повод авторът:

„В книгите ми винаги ще има алкохол. Алкохолът е нещо неизчерпаемо, което продължава да ме интригува. Колкото до останалите теми, има ли по-важни? Главното е да не изпадаш в самосъжаление, да ги видиш откъм смешната им страна.“

Чичото не пие, защото е сам, а защото иска да бъде сам. В това отношение той може би не е много различен от другите. Ние всички смятаме, че ще се справим сами. Понякога чичото пие по четири литра бира на вечер. Или повече. В сравнение с твърдия алкохол бирата има едно голямо предимство – струва ви се, че пиете вечно. На другия ден резултатът ще е същият. Но вечерта ще сте пили много дълго.

Алкохолът е сложно нещо, макар че този, който му се е посветил, се стреми да сведе живота си до един-единствен принцип. Пиещият представя цялата работа като някакво несравнима ценност. Не го слушайте. Става дума за истинско страдание.

Пиещият се изказва по въпроса като професионалист. И наистина, алкохолизмът е работа, тъй като обикновено заема по-голямата част от деня, изисква най-малкото физически способности, както и познаване на видовете алкохол и дозировката им, като освен това е възлова тема за разговор. Що е алкохолик? Най-вероятно има много отговори, сред които се откроява един съвсем прост: алкохолик е този, който в един момент осъзнава, че алкохолът е най-важното занимание в живота му.