"В любовта има нещо загадъчно, нещо, което не можем да видим съвсем добре и не сме в състояние да обясним ясно и пълно. Колкото повече бърборим за любовта, толкова по-малко говорим за смъртта. Тя ни затваря устата." Патрик Зюскинд "За любовта и смъртта" е сборник от есета, написани от Патрик Зюскинд, които разглеждат връзката между двете основни природни стихии в човешкото битие. Зюскинд създава една хипнотизираща проза, която провокира мисълта на читателя чрез интригуващата смесица от провокативни образи, които разкриват тъмната еротична връзка между смъртта и любовта. Зюскинд описва различните видове любов и доразвива темата като дава примери с лични случки, митове и откъси от кратки биографични истории на известни личности. Илюстрира разсъжденията си с уникални случки от ежедневието, философията и литературата - свидетелския му разказ за двойка, която прави орален секс по време на задръстване; флиртуващи мъж и жена, които пренебрегват присъстващите; увлечението на Томас Ман по една млада сервитьорка. Всеки от тези примери термините на платоновата философия служи, за да илюстрира животинската любов, самозаблудата, идеалната "платоническа любов", през божествената до земната любов и вечната й съперница смъртта. Зюскинд сравнява връзката между любовта и смъртта, неразривността между секса и танатоса. За разлика от любовта, за която обществото не може да спре да говори, съвременната култура е по-резервирана към темата за смъртта. Единственто изключение е "еротичният копнеж към смъртта". Зюскинд се опитва да обясни защо двете теми са толкова преплетени и неизчерпаеми и се опира на Гьоте, Клайст, Платон и Сократ за да доразвие идеите си. Финалът на есетата е посветен на сравнението между две митологични фигури на любовта – историите за Орфей и Исус. Зюскинд определя любовта на Христос като нечовечшка и възхвалява Орфей заради неговата смелост и самоотверженост. Немският писател констатира, че исторята за Орфей е много по-докосваща читателя, заради провала му, докато Исус е просто бог, а Орфей е човешко същество. Критиците определят тона на есетата като лек и пленителен, тъй като "За любовта и смъртта" почти напомня на музикално произведение, в сравнение с бестселъра на Зюскинд Парфюма.