Отдавна неиздаваният латиноамерикански автор Алехо Карпентиер (1904–1980) е един от най-емблематичните писатели на XX век, пленил читателите с редица произведения като "Екуе-Ямба-О" (1933), "Пътуване към зародиша" (1944), "Царството тук на земята" (1949), "Гонитбата" (1955), "Векът на Просвещението" (1962), "Право на убежище" (1972), "Бароков концерт" (1974), "Приложения на метода" (1974). "Бароков концерт" и "Гонитбата" ни дават цялостна представа за постиженията на кубинския майстор в разказа и новелата, като Европа и Латинска Америка си съперничат за принадлежността му. Изключително строгият към себе си автор използва типичните си помощни средства – музиката и архитектурата, благодарение на които текстовете му звучат злободневно и днес. Карпентиер пише с днешна дата за едно минало, "което с всяко завъртане на Земята се обогатява с 24 часа, прибавени към предишните. Ние не сме нищо… освен последица от нашето минало."