Гъхун е роден през 283/284 г. в Данян (съвременната провинция Дзянсу) и според “Историята на династията Дзин” (Дзин шу) умира през 363 г. Семейството му от древността било свързано с езотеричната традиция на южнокитайския даоизъм и наследило учението и практиката на даоистите от ранната ханска епоха (206 г.пр.Хр.- 8 г.), известна под названието традиция на “писмената на Тримата Августейши” (сан хуан вън) - съвършените императори от митичната китайска древност и преди всичко знаменият Жълт Император Хуанди, безсмъртен маг и алхимик.

Това била традиция на алхимичните тайнства на изготвянето на елексира на вечния живот, астрологическия детерминизъм, изкуството на изготвяне на магически амулети, произнасянето на могъщи заклинания и владеенето на даоистката гимнастика дао ин, дихателните упражнения и изкуството на “вътрешните покои” (даоистката сексуална алхимия). Всички тези теми са намерили отражение в трактата Баопудзъ.

Гухън останал известен като крайно скромен, естествен, мълчалив и непосредствен човек. Затова бил наречен Мъдрецът, обемащ Първозданната Простота (баопу), което е свързано с класическия даоистки текст Даодъдзин на великия даоистки мъдрец Лаодзъ. Това прозвище е израз на следването на естествеността (дзъ жан) и отказ от хитрите интриги на лъжецивилизацията. Това прозвище на Гъхун останало и като название на неговия знаменит трактат, който в началото съдържат “екзотерични” глави, посветени на етико-политически проблеми и полемика с опонентите по въпроси от социално-държавен характер. По-късно били включени езотеричните глави, които са представени в настоящето издание и са особено интересни за нас като ценен източник за ранната даоистка алхимия.