Текст: Майкъл Д. Лемоник; снимки: Марк Тийсън

Може би ще доживеем отговора на един от най-древните въпроси на човечеството: сами ли сме?

 
Текст: Джоуъл К. Бърн-мл.; снимки: Робин Хамънд

Защо големите корпорации масово придобиват земи на най-гладния континент на планетата.
Големият трактор й се появил изневиделица. Първо изкоренил бананите й. А после царевицата, боба, сладките картофи, касавата. За няколко прашни минути парцелът от половин хектар до Шай-Шай в Мозамбик, който от години изхранвал Флора Чириме и петте й деца, бил погълнат от китайска корпорация за изграждането на ферма с площ 20 000 ха - зелено-кафяви шахматни полета по протежение на делтата на р. Лимпопо.

„Никой дори не е говорил с мен - казва 45-годишната Чириме и гневно повишава глас. - Просто един ден открих трактора да разорава всичко в моята нива. Никой от хората, загубили своите мачамба, не е получил компенсация!" Местни граждански организации твърдят, че хиляди са били лишени от земите и препитанието си от Компанията за земеделско развитие „Уанбао Африка" - и все с благословията на мозамбикското правителство, което и в миналото нееднократно е пренебрегвало поземлените права на местните селски стопани заради мащабни инвестиции.

Случилото се с Чириме съвсем не е изключение. Тя е само един персонаж от най-голямата история в глобалното земеделие: невероятната кампания за превръщане на Субсахарна Африка (която открай време е един от най-гладните райони на планетата) в голяма нова световна житница. От 2007 г. насам наближаващите рекордни стойности цени на царевицата, соята, пшеницата и ориза стимулират световна „треска за земя" сред корпоративните инвеститори, нетърпеливи да наемат или купят земя в страните, където тя струва евтино, правителствата са сговорчиви, а правата на собствениците често се пренебрегват. Най-много сделки за земя се сключват в Африка - един от малкото райони на планетата, където още има милиони хектари необработвани земи и изобилие от вода за напояване. Освен това там продуктивността е най-ниската в света. Въпреки неколкократните опити в Африка така и не се стигнало до зелена революция - смесица от торове, напояване и високопродуктивни сортове, която в периода 1960-2000 г. увеличи повече от двойно световното зърнопроизводство. Причините: лошата инфраструктура, ограниченият пазар, слабото управление и братоубийствените граждански войни, раздирали континента през постколониалния период.

Много от тези пречки са на път да отпаднат. Икономическият растеж на Субсахарна Африка напредва с 5% годишно през последното десетилетие, изпреварвайки ръста на САЩ и ЕС. Националните дългове намаляват и все по-често се провеждат мирни избори. След 25 години без практически никакви инвестиции в африканското земеделие, Световната банка и страните донори правят крачки в тази посока. Континентът се очертава като лаборатория, където се изпробват нови подходи за стимулиране на производството на храни. Ако селските стопани в Субсахарна Африка могат да повишат добивите си дори до 4 т зърно от хектар, използвайки съществуващи вече технологии - четирикратно увеличение, което все още е твърде висока цел, - според някои експерти те биха могли не само да се хранят по-добре, но и да изнасят храни, така че да печелят толкова нужните им пари и същевременно да помагат за изхранването на света.

 
Текст: Пол Салопек; снимки: Джон Станмайър

В пустинята Хиджаз авторът се среща с приказно минало на кервани, поклонници и отминали империи.
В стария Хиджаз има хиляда кладенци. Вървим към тях.
Понякога водата им е сладка. По-често е солена. Кладенците, осеяли отдавна изоставените кервански маршрути на Арабия, са паметници на човешкото оцеляване. Всеки е концентрирал в себе си есенцията на пейзажа. Същото се отнася и за хората, които пият от тях. В Хиджаз - приказните земи на изчезналото царство на Хашемитите, които някога владеели саудитските брегове на Червено море - има оживени кладенци и самотни кладенци. Има кладенци на тъга и радост. Всеки един е целият Космос в кофа вода. Според тях определяме местоположението си.

Уади Уасит е кладенец на забравата.
Стигаме дотам през един огнен августовски ден. На половината сме от нашия пеши преход от Джеда до Йордания - общо над 1200 км. Почиваме в сянката на две акации и тук срещаме тичащия човек.
Едрият и мустакат бедуински камилар е приветлив, любопитен и приказлив. По погрешка решава, че сме търсачи на съкровища. Дошъл е да ни продаде предмети.
„Виж това!" - казва той. Показва ни калаен пръстен, желязна ножница на сабя, излъскана монета.
Колко са стари тези неща?
Тичащият човек не знае. „Кадим джидн" - казва той. Много стари.

Хиджаз - кръстопът, където се срещат Арабия, Африка и Азия, отдавна обвързан чрез търговия с Европа - е едно от най-легендарните кътчета на древния свят. Оттук са минали хилядолетия скиталци. Хората от каменната ера си проправили с лов и риболов път през изчезналите савани на север от Африка. Народите на някои от първите човешки цивилизации - асирийците, египтяните и набатейците - обикаляли тук и търгували роби срещу тамян и злато. Тук се родил ислямът. Вероятно поклонници от Мароко и Константинопол са пили от кладенеца в Уади Уасит. Може би и Лорънс Арабски е преглъщал водата му. Никой не знае. Кадим джидн.

 
Текст: Любомир Кюмюрджиев; снимки: Иво Данчев; илюстрации: Стоян Николов

Електропроводи, стрелба, отрови и незаконен трафик заплашват символите на дедите ни.
Орелът кръжи над хълмовете, без да трепне с криле. Гледката е омагьосваща. Знам, че търси плячка и Майката природа го е надарила със способността да се рее, за да дебне, връхлита, убива, да се храни, оцелява и отглежда потомство. Така и трябва да бъде. Орелът е граблива птица, хищник. За мен обаче - както и за дедите ми, и за много други човешки същества от зората на времето до днес - той е и символ: на свобода, могъщество, на волни мечти и мамещи хоризонти... на нещо величаво и тайнствено, носещо се по самата граница на нашия свят.
Близо до мен двама младежи също следят птицата с очи. Приятно ми е да видя, че полетът на орела явно предизвиква вълнение и у тях. Точно тогава единият казва полугласно, но с искрен копнеж: „Ех, да ми беше сега тук пушката..."

„Прострелян млад царски орел бе транспортиран и настанен в Спасителния център за диви животни на „Зелени Балкани" с помощта на общинска администрация Свиленград и РИОСВ Хасково." Съобщението е от началото на тази година. След тричасова операция и няколкомесечни грижи орелът, наречен Кралчо, е успешно върнат в природата. Преди това му е поставен осигурен от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) предавател. С негова помощ ще е по-лесно да се проследи по-нататъшната му съдба и да се научи повече за опасностите, заплашващи пернатите хищници.

И друг царски орел е спасен от ветеринарните специалисти в Стара Загора, но се налага едното му крило да бъде ампутирано - това обрича властелина на небето на доживотен престой в Спасителния център. Трета такава птица е излекувана от огнестрелни рани, поставен й е предавател и е освободена, но по-късно е намерена мъртва в автомобил. В района, където е открит Кралчо, екип на „Зелени Балкани" попада на друга жертва на бракониери - ранен морски орел. Той обаче не оцелява. „В цялата страна броят на простреляните птици расте - казва с тревога Христина Клисурова, ветеринарен лекар и специалист по връзки с обществеността в Спасителен център за диви животни в Стара Загора. - Това е седмата за последните два месеца - а знаем, че малка част от бракониерските жертви имат късмета да бъдат открити навреме и да им се даде шанс да оцелеят. Стотици измират неоткрити всяка година."

 
Снимка: Полет Тавормина

Храните в големия град идват отблизо и отдалеч.
Това не е европейски натюрморт от XVII век, а пресни продукти от четири престижни пазара в Манхатън. Яденето на местни продукти и намаляването на въглеродните емисии може да са актуални, но тези плодове и зеленчуци са изминали дълъг път до Голямата ябълка - в някои случаи близо 15 000 км. Амит Ратанши, търговец в дистрибуторска фирма в Бронкс, казва, че нюйоркските готвачи и купувачи „искат да знаят откъде идва храната им". В някои случаи - от близката ферма, в други - от отдалечен край на страната, а в случая с екзотичните стоки - от половин свят разстояние.