NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 4/2013
Още от поредицата National Geographic
Четенето не е възможно на моделите Kindle с eInk екран, защото Amazon.com не поддържат съвместимост с тази технология.
Известно изключение има за таблети Kindle Fire, на които може да бъде инсталиран софтуера BlueFire reader, а кратко ръководство може да прочетете тук.
еКнига, еСписание - това е файл, съдържащ текст, шрифтове, изображения, хипервръзки, видео или звук. Текстът е форматиран по начин познат от печатните издания.
Библио.бг разпространява изданията във формати .ePub и/или .PDF
"Прочети откъс" - натискайки този бутон, вие добавяте файл с откъс от съдържанието на изданието в "Моята библиотека". Това е мястото, от където може да свалите файла и да го отворите на своето устройство.
"Поръчай" - натискайки този бутон, вие добавяте изданието в своята "Кошница" с продукти за плащане. От там може да изберете начин на плащане и да платите. В зависимост от начина на плащане, вашите издания ще бъдат налични за четене в "Моята библиотека" веднага или след извършване на плащането от вас към Библио.бг
Издания с цена 0 стават моментално достъпни, с натискането на бутон "Поръчай", в "Моята библиотека".
Начините за плащане са: С директно въвеждане на Кредитна карта, ePay, EasyPay, PayPal, банков превод, ваучер със стойност.
DRM: е система за контрол на достъпа до електронните издания. Това е изискване на някои от издателствата свързано с разпространението. Книгите, които имат DRM са означени със знак "DRM". Повече за DRM тук
* при възникнали въпроси свързани с достъпността на закупените издания се свържете с нас на оставените контакти
Четете в този брой:
Да ги върнем към живот
Текст: Карл Зимър; снимки: Роб Кендрик
Възкресяването на изчезнал вид вече не е фантазия. Но дали е добра идея?
На 30 юли 2003 г. група испански и френски учени възкресиха изчезнало животно - само за да го видят как изчезва отново.
Полученият от тях индивид беше дива коза, позната като букардо, или пиренейски планински козел (Capra pyrenaica pyrenaica) - едро, красиво създание с тегло до 99 кг и дълги, леко извити рога. Хилядолетия наред тези кози живели във високите части на Пиренеите - планинската верига, която разделя Франция и Испания.
После дошли хората с пушките. В продължение на няколко века ловците намалявали популацията на букардо. През 1989 г. испански специалисти направили проучване и заключили, че са оцелели едва десетина индивида. Десет години по-късно останал само един представител: женска, която били нарекли Селия. Екип от националния парк „Ордеса и Монте Пердидо" уловил животното в капан, закопчал на врата й нашийник с радиопредавател и я пуснал отново на свобода. Девет месеца по-късно Селия умряла и букардо официално се наредили сред изчезналите видове. Но клетките на Селия били още живи - съхранявани в лабораториите в Сарагоса и Мадрид.
За мамутите и хората
Текст: Брук Лармър; снимки: Евгения Арбугаева
Древните ловци убивали мамути заради месото им. Днес в Руска Арктика издирват бивниците им.
Последен шанс - само това иска сибирският ловец.
От пет месеца Карл Горохов преследва своята древна плячка из един пустинен остров в Източносибирско море, бъхтейки се по 18 часа на ден през ледената тундра. Премръзнал, уморен и толкова гладен, че е стигнал дотам да яде гларуси. Дори и двете бели мечки, нападнали лагера му, били прегладнели. Застрелял ги и разпорил стомасите им, които се оказали празни.
Времето на Горохов изтича. Късните летни виелици брулят о-в Котелний, на 1000 км отвъд Северния полярен кръг, и ледените месеци на поредната арктическа зима наближават. Пръстите и дланите започват да го сърбят. Това е „щастлив знак" - обяснява по-късно Горохов. Обикновено сърбежите започват, когато всеки момент ще открие това, което търси - мамутски бивници.
Йемен: часът на истината
Текст: Джошуа Хамър; снимки: Стефани Синклер
Изправена пред бунтовници, бежанци и Ал Кайда, нацията е на прага на ново начало – или на още по-дълбоко разделение.
Разпънаха го на кръст, казва Ум Мохамед. Черните й очи надничат през процепа на черния никаб. Тя е прехвърлила 30-те вдовица с две малки деца. Бягайки от опасностите и хаоса, тази сутрин се е озовала в учителската стая на едно начално училище в квартала Кратер в Аден, превърнато в център за бежанци.
Ум Мохамед беше твърде уплашена, за да разкрие истинското си име - но не и за да каже какво мисли. Показа ми видеозапис, направен на мобилния й телефон три седмици преди срещата ни, когато отишла до дома си в Зинджибар да вземе някои вещи. Брадат мъж висеше на стълба на улична лампа с ръце, заковани за дървена греда. С писклив глас, заглушаван от черния плат върху лицето й, жената каза, че този човек - член на Ал Кайда, бил обвинен, че шпионира за йеменското правителство. „Три дни вися там като предупреждение към хората: всеки предател ще бъде убит по този начин."
Неспокойни гени
Текст: Дейвид Добс
Нуждата да видим какво има отвъд този далечен хребет, онзи океан – или пък нашата планета – е определяща част на човешката същност и успех.
През зимата на 1769 г. британският изследовател капитан Джеймс Кук, току-що започнал първото си плаване през Тихия океан, получил от полинезийския жрец Тупая удивителен подарък: карта, каквато европейско око не било зървало до момента, изобразяваща всички големи острови в Южния Пасифик. Тя на секундата дала на Кук далеч по-пълна представа за южните части на Тихия океан от която и да било друга карта, притежавана от европеец, тъй като показвала всички основни архипелази в област с диаметър около 5000 км, от Маркизките острови до Фиджи на запад. Отговаряла на това, което Кук вече бил видял, и му давала представа за многото неща, които му оставало да види.
На Таити Кук осигурил на жреца Тупая койка на борда на „Индевър". Малко по-късно полинезиецът насочил кораба към неизвестен на Кук остров на 500 км на юг, без дори да погледне компас, карта, хронометър и секстант. После Тупая помагал за насочването на „Индевър" от един архипелаг до друг и за почуда на моряците във всеки един момент - денем и нощем, в облачно и ясно време - можел да посочи точно към Таити.
В търсене на Догърланд
Текст: Лора Спини; снимки: Робърт Кларк
Десетилетия наред лодкари в Северно море вадят в мрежите си следи от един изчезнал свят. Сега археолозите се питат какво се случва с хората, когато тяхната родина изчезва под надигащите се вълни.
Когато от дъното на Северно море започнали да се появяват следи от изчезнал свят, никой не искал да им повярва.
Първите доказателства изплавали преди век и половина, когато рибари покрай холандския бряг масово възприели техниката тралене. Теглели мрежи с тежести по морското дъно и ги вдигали пълни с морски езици, писии и други дънни риби. Понякога обаче от мрежата се изплъзвал и издрънчавал върху палубата огромен бивник, друг път останки от тур, космат носорог или друг изчезнал звяр.
Поколения по-късно съобразителният любител палеонтолог Дик Мол убедил рибарите да му донасят костите и да отбелязват координатите на местата, където са ги намерили. През 1985 г. един капитан донесъл на Мол прекрасно запазена човешка челюст, все още с износените кътници. Заедно с приятеля му Ян Глимервеен, също като него любител, те изпратили костта за радиовъглеродно датиране. Оказала се на 9500 години.
Още електронни списания
Информация за избраното списание
Информация за книгата:
Ревю
Когато дебютира през октомври 1888 г., списание National Geographic е строго научно издание, отразяващо интересите на малка група читатели, предимно учени. Между консервативните, скучни кафяви корици няма фотографии, а само тясно специализирани статии, дискутиращи теми като „Географските методи в геоложките проучвания", „Класификация на географски форми според произхода им" и „Голямата буря от 11-14 март 1888 г.".
Повече от век по-късно National Geographic, вече с жълта рамка на корицата, всеки месец разкрива света на географията в широкия му смисъл пред милиони абонати от цял свят. С помощта на изчерпателни и актуални статии, а също и с легендарни фотографии и карти списанието отразява и интерпретира динамичните световни промени, пречупени през призмата на личния опит.
Метаморфозата на списанието, започната от първия му главен редактор на пълно работно време - Гилбърт Х. Гроувнър, - е дооформена от десетилетия усъвършенстване и технологичен прогрес. Гроувнър, който заема поста през 1899 г. и остава на него 55 години, осъзнава, че ключът към увеличаването на членовете на Националното географско дружество е „да превърне списанието му от издание, пълно със скучни географски факти, в средство за разпространение на живата, пулсираща, вълнуваща истина за невероятния свят, в който живеем".
Едно от първите неща, които Гроувнър въвежда, е употребата на разказ в първо лице, както и разбираем, ясен стил. От 1910 г. нататък за списанието стават характерни нарастващият брой черно-бели и цветни фотографии, както и изключително правдоподобните илюстрации от щатни художници, а на корицата му се появява рамка от дъбови и лаврови листа, жълъди и полукълба, която остава неговата запазена марка през следващите шест десетилетия.
Гроувнър не само въвежда промени в списанието, но и се бори да запази онези негови аспекти, които счита за уникални. Той се противопоставя на ранните опити за промяна на името National Geographic, за преместването на редакцията му в Ню Йорк и за пускането му на пазара чрез абонамент и директни продажби.
„Комбинацията между членството в Дружеството и списанието ще привлича хората по-силно, отколкото абонаментът за списанието само по себе си", предсказва Гроувнър през 1900 г. И се оказва прав. Тиражът на списанието, както и броят на членовете на Националното географско дружество се увеличават от 1400 през 1899 г. до 74 000 през 1910 г., а през 1920 г. броят им вече достига 713 000.
През 20-те и 30-те години на XX в. читателите на National Geographic стават свидетели на редица новости в научните изследвания и цветната фотография. „Целият свят вече гледа как живеят останалите по света", пише журналистът от списанието Мейнард Оуен Уилямс през 1921 г., десет години преди рекордната му експедиция, при която прекосява Азия с мотор от Средиземно до Жълто море. През 30-те години на XX в. фотоапаратите Leica и фотографските ленти Kodachrome предоставят на списанието средство, което пренася далечните земи в домовете на читателите.
Под вдъхновеното редакторство на синa на Гроувнър - Мелвил Бел Гроувнър, който оглавява списанието от 1957 до 1967 г. - National Geographic отразява изблика на оптимизъм и идеализъм, характерни за 50-те и началото на 60-те години на миналия век. По-висококачествените ленти и преходът към нови печатни технологии спомагат за забележително по-живите цветове на фотографиите в изданието. Септемврийският брой от 1959 г. и цветната фотография на самолет от американската армия слагат началото на цветните корици на списанието.
През 60-те години космическите изследвания разкриват нови хоризонти пред читателите на National Geographic. Списанието издава и карти приложения, които за пръв път показват върховете и падините по океанското дъно така, сякаш водата е била източена. През същото десетилетие излиза първият изцяло цветен брой на списанието, започва и постепенното отстраняване на рамката от дъбови и лаврови листа от корицата, за да изпъкнат фотографиите. Броят на членовете на Националното географско дружество скача от 3 милиона през 1962 г. до 6,4 милиона през 1969 г.
През 70-те години ръководството на редакцията на списанието подлага на преразглеждане политиката, установена още в ранните му години: „Списанието публикува само материали с позитивен характер за която и да е държава или народ, всички неприятни или прекалено критични теми са нежелателни." Редакторът Гилбърт М. Гроувнър, внук на първия главен редактор на National Geographic, както и неговите наследници насърчават отразяването на спорни въпроси и проблеми като замърсяванията с химикали, ядрената енергетика, нелегалната търговия с животни и човешката еволюция.
Технологичният напредък през последните три десетилетия направи възможни различни нововъведения като например карта притурка, разкриваща уникален поглед върху Съединените американски щати с помощта на сателитни снимки, както и близки кадри от света на клетките и атомите, живота в дълбините на океана и чудесата на Космоса. National Geographic продължава да отразява системно темата за околната среда, особено с издаването на специалния брой, посветен на сладката вода, през 1993 г.
Днес излизащото вече повече от век списание, което се чете във всички страни по света, се издава на английски и на още 29 други езика, в това число японски, испански (за Испания и Латинска Америка), италиански, гръцки, иврит, френски, немски, полски, корейски, португалски (за Португалия и Бразилия), датски, шведски, норвежки, холандски, китайски (традиционна писмена система), фински, тайландски, турски, чешки, унгарски, румънски, руски, хърватски, индонезийски, български, словенски и сръбски.
През годините списание National Geographic е наложило стандарт за качество в журналистиката, фотографията и картографирането. През 2000 г. то спечели наградата National Magazine Award за цялостни постижения - най-престижната награда в бранша. През 2005 г. изданието спечели National Magazine Award за най-добър очерк, а през 2006 г. уебсайтът на National Geographic http://www.ngm.com/ спечели National Magazine Award за цялостни постижения онлайн.
То е много важно за нас, затова може да ви бъдем от полза като ви дадем следните насоки:
Резюме: Моля опишете вашето общо впечатление от продукта в няколко думи.