NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 3/2014
Още от поредицата National Geographic
Четенето не е възможно на моделите Kindle с eInk екран, защото Amazon.com не поддържат съвместимост с тази технология.
Известно изключение има за таблети Kindle Fire, на които може да бъде инсталиран софтуера BlueFire reader, а кратко ръководство може да прочетете тук.
еКнига, еСписание - това е файл, съдържащ текст, шрифтове, изображения, хипервръзки, видео или звук. Текстът е форматиран по начин познат от печатните издания.
Библио.бг разпространява изданията във формати .ePub и/или .PDF
"Прочети откъс" - натискайки този бутон, вие добавяте файл с откъс от съдържанието на изданието в "Моята библиотека". Това е мястото, от където може да свалите файла и да го отворите на своето устройство.
"Поръчай" - натискайки този бутон, вие добавяте изданието в своята "Кошница" с продукти за плащане. От там може да изберете начин на плащане и да платите. В зависимост от начина на плащане, вашите издания ще бъдат налични за четене в "Моята библиотека" веднага или след извършване на плащането от вас към Библио.бг
Издания с цена 0 стават моментално достъпни, с натискането на бутон "Поръчай", в "Моята библиотека".
Начините за плащане са: С директно въвеждане на Кредитна карта, ePay, EasyPay, PayPal, банков превод, ваучер със стойност.
DRM: е система за контрол на достъпа до електронните издания. Това е изискване на някои от издателствата свързано с разпространението. Книгите, които имат DRM са означени със знак "DRM". Повече за DRM тук
* при възникнали въпроси свързани с достъпността на закупените издания се свържете с нас на оставените контакти
Варна 1444 г.: краят на надеждата
Светилниците хвърлят отблясъци по доспехите на събралите се мъже и вадят от сенките сериозните им лица. Младият полско-унгарски крал Владислав III Ягело е вперил поглед в своя съветник Янош Хуняди. Трансилванецът е рицар от Societas Draconistrarum, Ордена на Дракона. Тайнственото воинско братство има за цел да спре нашествието на исляма в Европа, да спаси християнския свят и новия Рим - Константинопол. Владислав знае, че Хуняди е бил член на съвета на покойния император Сигизмунд, създателя на Ордена. Кралят изцяло разчита на 56-годишния воин, победил турците в много сражения.
В нощта на 9 ноември 1444 г. в лагера до стените на Варна коронованият юноша, Хуняди и папският легат Джулиано Чезарини са свикали военен съвет. Приближаването на трикратно превишаваща християнските сили султанска армия кара кардинал Чезарини да настоява за спешно отстъпление. То обаче е трудно осъществимо - европейците са затворени между Варненското езеро, Франгенското плато, морето и врага. Легатът дава ново предложение - да се изградят отбранителни съоръжения и да се изчака зад тях. В армията на Владислав има и 400 хусити, ветерани от религиозните войни в Бохемия, Моравия и Силезия. Техните „ръчни топове" и бронирани каруци могат да отблъснат дори тежковъоръжена конница. Кардиналът е принуден да заложи надеждите си на своите доскорошни врагове, еретиците хусити. Унгарските благородници, хърватските воеводи и дори свирепите рутенски наемници са склонни да подкрепят идеята за отбранителна стратегия. Положението е тежко. Чуват се и предложения за преговори със султана.
„Да избягаме е невъзможно, да се предадем е немислимо - извисява се гласът на Хуняди. - Нека се бием и с храброст да почетем оръжията си!" Очите на Владислав блясват. Той вдига ръка и тържествено поверява общото командване на християнските войски в предстоящата битка на трансилванския пълководец. Нощта е към края си.
В правоъгълния двор на Омаядската джамия, сърцето на Стария Дамаск, забулени в черно жени седят и си приказват на кремавите каменни плочи, излъскани до блясък от стъпките на много поколения. Сред яките римски стени на джамията типичната дамаска смес от древно величие, покой и ежедневна суетня засега продължава необезпокоявана, въпреки тътена на снарядите в далечината - депеши от гражданската война, която опустошава порутените покрайнини на града. Но едва пристъпил извън високата порта на джамията, и си даваш сметка, че Старият град на Дамаск, макар незасегнат на външен вид, се е променил.
Под останките на римска колонада 54-годишният Мохамед Али снима за спомен семейство с мрачни лица, потърсило кратък отдих от разкъсвания от войната Алепо. Обичайните му клиенти - туристи, чуждестранни студенти и добре облечени семейства, излезли на разходка - отдавна ги няма. В центъра на града въоръжени мъже патрулират по улиците; те са членове на разрастващите се квартални милиции, които будят доверие у някои жители, а у други - страх. В очакване на неизвестното и опасение от най-лошото, докато потъва в икономически несгоди, Старият град се спотайва зад древните стени, които си връщат - за момента само символично - своето първоначално предназначение на укрепления. Отвъд стените военните пропускателни пунктове създават още една преграда, която удържа бунтовниците извън контролирания от правителството център на Дамаск.
По протежение на френските колониални булеварди, на оживените пазари за зеленчуци и в полупразните нощни клубове витае усещане на очакване в балона на временната безопасност. Минометни снаряди все по-редовно поразяват центъра на Дамаск, а правителството обвинява бунтовниците за нападенията. По-рано планината Касиюн, примигващият фон на нощния град, беше гнездо с прохладен бриз, където влюбени двойки ходеха да се гощават с плата плодове в кафенета с изглед към Дамаск. Днес е цитадела, от която правителствените сили сипят порой от снаряди.
„Вървяхме няколко часа през гората. После видяхме български полицаи и просто ги поздравихме" - разказва 40-годишната Аиша, дошла в България с мъжа си, трите им деца и племенника им през 2013 г. Семейството е част от миграционната вълна, заляла страната ни в края на лятото. Ако преди у нас са влизали средно около 1000 на година, то за 2013 г. броят на мигрантите е нараснал до 11 000. По данни на Гранична полиция в пиковите месеци септември и октомври през границата ни влизат над 100 души дневно.
Аиша изминава типичния път на бежанците от Турция към България. Използва помощта на „каналджия", комуто заплаща по 150 евро на човек от семейството си. Други споменават доста по-високи суми, често съпроводени с обещание да бъдат посрещнати от човек, който да ги преведе до някоя западноевропейска страна. Трети просто отварят Google Maps, намират някой от десетките черни дърварски пътища през границата и я преминават.
През есента на 2013 г. се навършиха две години и половина от началото на сирийския конфликт. Съседните държави се препълниха с бежанци. „Това предизвиква типичната в подобни случаи втора вълна на разселване" - коментира Даниел Инджиев, директор на дирекция „Качество на процедурата, временна закрила и компетентност за разглеждане на молбите" към Държавната агенция за бежанците (ДАБ).
Повечето мигранти пресичат границата в района на Лесово. Със своите обрасли с растителност хълмове тамошният терен затруднява наблюдението навътре в турската територия. Бежанците се възползват от това, за да стигнат до самата гранична бразда, без да бъдат засечени. Веднъж стъпили на българска земя, те вече няма как да бъдат върнати.
Мъртъв от 50 години, гигантският октопод почива в 40-литров резервоар с етанол. Съседите му идват от Атлантика: натикана в стъкленица колония от огнетелки, чиято синьо-зелена биолуминесценция отдавна е угаснала. Корали и водорасли цъфтят на един рафт. На куки висят гирлянди от охлюви партула.;
След това идват витрините - цели 230 на брой. Херметични, правени по поръчка домове с контролиран климат за десет милиона мекотели. Много от тях били събрани от експедиции до далечни страни, водени от хора като Ърнест Шакълтън, Мериуедър Луис и Уилям Кларк, Гифърд Пиншоу и Уилям Бартрам.
Намираме се в Академията за природни науки във Филаделфия. Стигнахме до тази колекция през две други, на половин стълбище нагоре от ентомологията с нейните препълнени чекмеджета със скарабеи и 4 млн. други буболечки, докарани от всички страни на света, и покрай подбрани палеосъкровища - девонски ръкоперки, зъби на мастодонт, притежавани от Томас Джеферсън, и плочи от скелет на ихтиозавър от Англия.
Ако се замислим за откривателството, сякаш цялата слава се пада на изследователската работа на терен. Но намирането на екземпляр сред природата е само първата стъпка. Останалото се случва тук, в невидимите дълбини на музея, сред старателно обгрижваните колекции. Тук видовете получават описание, име, етикет и място в каталозите, често десетилетия след като са били събрани. Тук учените извличат нови тайни от стари растения и животни, като всеки мъртъв екземпляр крие уникален живот от физически, молекулярни и изотопни данни за всичко от еволюцията до екологията, медицината и миграциите.
През септември 1874 г. в Тексас голямата конна империя на команчите стигнала до скръбния си край. Това събитие предричало дълбоки промени в Големите равнини, тъй като команчите били сред племената, които първи и с най-голям успех възприели конете след появата им заедно с испанските конкистадори. Станали изкусни, опитни, свирепи и дори надменни конни воини, които всявали страх у индианските си съседи, извършвали яростни нападения, за да спрат заселването на белите и избиването на бизони, и в крайна сметка се превърнали в предизвикателство за американската армия. И тогава, на 28 септември 1874 г., най-голямата останала група воини команчи (заедно с мнозина техни съюзници от племената кайоуа и шайени) били приклещени със семействата им сред собствените им типита в каньона Пало Дуро.
Атаката била дело на Четвърти кавалерийски полк под командването на полковник Раналд Слайдел Макензи, квартируващ в Западен Тексас. След като изненадали команчите и ги прогонили от лагера им, хората на Макензи изгорили типитата и се прегрупирали на ръба на каньона с повече от 1000 пленени коне. Индианците били избягали пеша. Макензи върнал войската си в лагера и на следващата сутрин наредил всички коне с изключение на 376 да бъдат застреляни. „Пехотинците вързали обезумелите животни и ги повели към наказателния отряд" - пише С. К. Гуин в своята книга за команчите, Empire of the Summer Moon. „Резултатът бил огромна камара мъртви коне" - 1048 според архивните документи. Част от команчите начело с великия военен вожд Куана Паркър изминали 320 км на изток до Форт Сил, по онова време в пределите на Индианската територия, и се предали.
Още електронни списания
Информация за избраното списание
Информация за книгата:
Ревю
Когато дебютира през октомври 1888 г., списание National Geographic е строго научно издание, отразяващо интересите на малка група читатели, предимно учени. Между консервативните, скучни кафяви корици няма фотографии, а само тясно специализирани статии, дискутиращи теми като „Географските методи в геоложките проучвания", „Класификация на географски форми според произхода им" и „Голямата буря от 11-14 март 1888 г."
Повече от век по-късно National Geographic, вече с жълта рамка на корицата, всеки месец разкрива света на географията в широкия му смисъл пред милиони абонати от цял свят. С помощта на изчерпателни и актуални статии, а също и с легендарни фотографии и карти списанието отразява и интерпретира динамичните световни промени, пречупени през призмата на личния опит.
Метаморфозата на списанието, започната от първия му главен редактор на пълно работно време - Гилбърт Х. Гроувнър, - е дооформена от десетилетия усъвършенстване и технологичен прогрес. Гроувнър, който заема поста през 1899 г. и остава на него 55 години, осъзнава, че ключът към увеличаването на членовете на Националното географско дружество е „да превърне списанието му от издание, пълно със скучни географски факти, в средство за разпространение на живата, пулсираща, вълнуваща истина за невероятния свят, в който живеем".
Едно от първите неща, които Гроувнър въвежда, е употребата на разказ в първо лице, както и разбираем, ясен стил. От 1910 г. нататък за списанието стават характерни нарастващият брой черно-бели и цветни фотографии, както и изключително правдоподобните илюстрации от щатни художници, а на корицата му се появява рамка от дъбови и лаврови листа, жълъди и полукълба, която остава неговата запазена марка през следващите шест десетилетия.
Гроувнър не само въвежда промени в списанието, но и се бори да запази онези негови аспекти, които счита за уникални. Той се противопоставя на ранните опити за промяна на името National Geographic, за преместването на редакцията му в Ню Йорк и за пускането му на пазара чрез абонамент и директни продажби.
„Комбинацията между членството в Дружеството и списанието ще привлича хората по-силно, отколкото абонаментът за списанието само по себе си", предсказва Гроувнър през 1900 г. И се оказва прав. Тиражът на списанието, както и броят на членовете на Националното географско дружество се увеличават от 1400 през 1899 г. до 74 000 през 1910 г., а през 1920 г. броят им вече достига 713 000.
През 20-те и 30-те години на XX в. читателите на National Geographic стават свидетели на редица новости в научните изследвания и цветната фотография. „Целият свят вече гледа как живеят останалите по света", пише журналистът от списанието Мейнард Оуен Уилямс през 1921 г., десет години преди рекордната му експедиция, при която прекосява Азия с мотор от Средиземно до Жълто море. През 30-те години на XX в. фотоапаратите Leica и фотографските ленти Kodachrome предоставят на списанието средство, което пренася далечните земи в домовете на читателите.
Под вдъхновеното редакторство на синa на Гроувнър - Мелвил Бел Гроувнър, който оглавява списанието от 1957 до 1967 г. - National Geographic отразява изблика на оптимизъм и идеализъм, характерни за 50-те и началото на 60-те години на миналия век. По-висококачествените ленти и преходът към нови печатни технологии спомагат за забележително по-живите цветове на фотографиите в изданието. Септемврийският брой от 1959 г. и цветната фотография на самолет от американската армия слагат началото на цветните корици на списанието.
През 60-те години космическите изследвания разкриват нови хоризонти пред читателите на National Geographic. Списанието издава и карти приложения, които за пръв път показват върховете и падините по океанското дъно така, сякаш водата е била източена. През същото десетилетие излиза първият изцяло цветен брой на списанието, започва и постепенното отстраняване на рамката от дъбови и лаврови листа от корицата, за да изпъкнат фотографиите. Броят на членовете на Националното географско дружество скача от 3 милиона през 1962 г. до 6,4 милиона през 1969 г.
През 70-те години ръководството на редакцията на списанието подлага на преразглеждане политиката, установена още в ранните му години: „Списанието публикува само материали с позитивен характер за която и да е държава или народ, всички неприятни или прекалено критични теми са нежелателни." Редакторът Гилбърт М. Гроувнър, внук на първия главен редактор на National Geographic, както и неговите наследници насърчават отразяването на спорни въпроси и проблеми като замърсяванията с химикали, ядрената енергетика, нелегалната търговия с животни и човешката еволюция.
Технологичният напредък през последните три десетилетия направи възможни различни нововъведения като например карта притурка, разкриваща уникален поглед върху Съединените американски щати с помощта на сателитни снимки, както и близки кадри от света на клетките и атомите, живота в дълбините на океана и чудесата на Космоса. National Geographic продължава да отразява системно темата за околната среда, особено с издаването на специалния брой, посветен на сладката вода, през 1993 г.
Днес излизащото вече повече от век списание, което се чете във всички страни по света, се издава на английски и на още 29 други езика, в това число японски, испански (за Испания и Латинска Америка), италиански, гръцки, иврит, френски, немски, полски, корейски, португалски (за Португалия и Бразилия), датски, шведски, норвежки, холандски, китайски (традиционна писмена система), фински, тайландски, турски, чешки, унгарски, румънски, руски, хърватски, индонезийски, български, словенски и сръбски.
През годините списание National Geographic е наложило стандарт за качество в журналистиката, фотографията и картографирането. През 2000 г. то спечели наградата National Magazine Award за цялостни постижения - най-престижната награда в бранша. През 2005 г. изданието спечели National Magazine Award за най-добър очерк, а през 2006 г. уебсайтът на National Geographic http://www.ngm.com/ спечели National Magazine Award за цялостни постижения онлайн.
То е много важно за нас, затова може да ви бъдем от полза като ви дадем следните насоки:
Резюме: Моля опишете вашето общо впечатление от продукта в няколко думи.